„Преданост“ се бе отдалечил. Докато не се обърнеше отново, те не можеха да стрелят. Междувременно абордажниците щяха да наближават все повече, като гребците им имаха стимул да увеличат скоростта.
Оръдията замлъкнаха и над водата се понесе облак от гъст сив дим. Корабът отново потъна в мрак, с изключение на малките, люлеещи се светли петна, хвърляни от палубните фенери.
— Трябва да ви качим на Темерер — каза Гранби. — Още не сме толкова далече от брега и той ще успее да прелети. Освен това наблизо може да има други кораби, например транспортният от Халифакс.
— Нямам намерение да бягам и да оставям в ръцете на французите кораб със сто оръдия — отвърна ожесточено Лорънс.
— Сигурен съм, че ще удържим. Ако не, вие ще уведомите флотата и има голяма вероятност да си върнем кораба преди да е стигнал до тяхно пристанище — възрази Гранби.
Никой морски офицер не би спорил така със своя командир, но летците имаха по-хлабава дисциплина и Гранби настояваше да бъде чут. Нещо повече, като първи лейтенант негов дълг бе да се погрижи за безопасността на капитана.
— Може да откарат кораба в Западните Индии или Испания, далече от блокадите и там да съберат екипаж. Не можем да си позволим да го изгубим — каза Лорънс.
— Все пак ще е добре да сте някъде, където не могат да се доберат до вас, освен ако не бъдем принудени да се предадем — отвърна Гранби. — Трябва да намерим начин да отпратим Темерер.
— Сър, простете — обади се Калоуей до сандъка с осветителните ракети, — ако ми дадете едно от онези люти оръдия, може да изстреляме снаряд със заслепяващ барут, за да му позволим да си поеме дъх — и той вдигна брадичка към небето.
— Ще говоря с Макреди — веднага отговори Ферис и хукна да търси морския лейтенант.
Качиха лютото оръдие от трюма. Двама моряци носеха двете половини на дългата цев, докато Калоуей внимателно разби един от лютите снаряди. Оръжейникът изсипа от него половината пипер и отвори сандъка със заслепяващ барут. Извади един-единствен фишек, а после отново запечата капака. Задържа фишека далеч от себе си, над водата. Двама от помощниците му го хванаха през кръста за по-голяма стабилност, докато той разви хартията и внимателно изсипа жълтия прах в снаряда. Гледаше само с едно око, а другото бе присвил и отчасти бе обърнал лице в обратната посока. Страните му бяха осеяни с черни белези, спомени от предишно вземане-даване с този прах. Той не се нуждаеше от фитил, можеше да се взриви при всеки по-невнимателен допир и гореше с по-висока температура от барута.
Той запечата снаряда и пусна остатъка от фитила във ведро с вода. Помощниците му го хвърлиха зад борда, а той намаза снаряда със смола и го покри целия с масло, преди да зареди оръдието. Тогава монтираха и втората половина от цевта.
— Готово. Не казвам, че ще се взриви, но допускам, че е възможно — каза Калоуей и с немалко облекчение избърса ръце.
— Много добре — отвърна Лорънс. — Стойте в готовност и запазете последните три сигнални ракети, за да ни светят за този изстрел. Макреди, имаш ли човек за оръдието? Трябва ни най-добрият. Ако не улучи главата, се губи ефектът.
— Харис, заеми се ти — Макреди посочи оръдието на един от хората си — висок, кокалест тип на около осемнайсет години, и добави към Лорънс: — Млади очи за далечен изстрел, сър. Ще улучат целта.
Вниманието им бе привлечено от гневни гласове, идващи от квартердека долу. Дипломатът Сун Кай беше излязъл на палубата с двама от слугите си, които носеха един огромен пътнически сандък. Моряците и по-голямата част от екипажа на Темерер се бяха струпали по бордовата ограда със сабя и пищов във всяка ръка, за да отблъскват абордажниците. Въпреки напредването на френските кораби един мъж с пика в ръка си позволи да тръгне към дипломата, но боцманът го заплаши с камшика си и ревна:
— Не разваляйте строя, момчета, стойте в строя!
В суматохата Лорънс бе забравил за бедствената вечеря, струваше му се, че се е случила преди седмици, но Сун Кай още носеше същата бродирана роба. Ръцете му бяха скръстени спокойно в ръкавите, а на ядосаните и нервни мъже им липсваше само подобна провокация.
— О, по дяволите! Трябва да го приберем оттам. Долу, сър, веднага слезте долу — викна Лорънс, сочейки мостика, но Сун Кай само направи жест на хората си да продължат и се качи на драконовата палуба, а те затътриха след него големия сандък.
— Къде е проклетият преводач? — каза Лорънс. — Дайър, потърси…
В този момент слугите качиха сандъка, отключиха го, отметнаха капака и вече нямаше нужда от превод. Ракетите, които лежаха в постеля от сено, бяха с изпипани детайли, червени, сини и зелени като детски играчки, боядисани спираловидно в цвят, златно и сребристо и много ярки.