— Ето я — каза Темерер и се издигна още по-нагоре.
Лорънс проследи неговия поглед и видя, че Фльор дьо Нюитът отново се е насочил към тях. Наистина се бе възстановил бързо от заслепяващата атака, ако се съдеше по опита им с тази порода. Лорънс се зачуди дали това не е някаква нова кръстоска.
— Нападаме ли?
Лорънс се поколеба. За доброто на Темерер трябваше спешно да обезвредят Фльор дьо Нюита. Ако принудеха „Преданост“ да се предаде и се наложеше Темерер да лети до брега, имаше опасност френският дракон да ги преследва в мрака по целия път. И все пак фрегатите можеха да нанесат много повече щети на кораба — един масиран огън щеше да означава смърт за техните хора. Превземането на „Преданост“ щеше да бъде ужасен удар за флотата и въздушния корпус, които не разполагаха с излишни транспортни кораби.
— Не — каза той накрая. — Основната ни задача е да браним „Преданост“. Трябва да се погрижим за онези фрегати.
Той убеждаваше повече себе си, отколкото Темерер. Чувстваше, че решението е правилно, но го мъчеше ужасно съмнение. Куражът у един обикновен човек можеше да се приеме за безразсъдство при авиатора, който носеше отговорност за рядък и ценен дракон. Гранби бе длъжен да е предпазлив, но от това не следваше, че греши. Лорънс не беше израснал във въздушния корпус и природата му се противеше на много от ограниченията, поставени пред един капитан на дракон. За момент се зачуди дали не се ръководи твърде много от гордостта си.
Темерер се ентусиазираше от всякакви битки. Той не възрази, само погледна надолу към фрегатите.
— Тези кораби са много по-малки от нашия „Преданост“ — каза колебливо. — Той наистина ли е в опасност?
— В много голяма опасност. Те се канят да го обстрелват.
Докато Лорънс говореше, излетя още един фойерверк.
Взриви се стряскащо близо сега, когато с Темерер бяха заедно в небето. Лорънс бе принуден да закрие с ръка заслепените си очи. Когато престана да вижда точици, той забеляза с тревога, че фрегатата от подветрената страна смени посоката си, за да обърне другия борд — рискована маневра, каквато той лично едва ли би предприел в името на по-добра позиция. Трябваше обаче да признае, че тя бе изпълнена блестящо. Сега кърмата на „Преданост“ беше уязвима и напълно открита за оръдията на бакборта на френския кораб.
— За Бога, там! — посочи той, макар че Темерер не можеше да види жеста му.
— Видях — отвърна драконът и се спусна надолу.
Гърдите му се издуха, докато събираше дъх за божествения вятър, а блестящата му черна кожа се опъна като барабан с разширяването на гръдния му кош. Лорънс долови как в Темерер се трупа ниско ръмжащо ехо, вестител на задаващата се разрушителна мощ.
Фльор дьо Нюитът разгада намеренията му и се приближи в гръб. Лорънс чу пляскането на крилата, но Темерер бе по-бърз, голямото му тегло улесни спускането им. Френските стрелци откриха огън и барутът припука шумно, но това бяха само опити в тъмното. Лорънс легна плътно до врата на Темерер и му нареди без думи да засили скоростта си.
Под тях оръдието на фрегатата изригна в гигантски облак пушек. Огнени езици се стрелнаха през оръдейните отвори и запратиха ужасяващ ален пламък към гърдите на Темерер. От палубата на фрегатата дойде ново пукане на пушки и той потрепери, сякаш го бяха улучили. Лорънс го викна разтревожено, но драконът продължи да се носи към кораба. Той зае удобна позиция за атаката и гласът на Лорънс се изгуби в ужасния грохот на божествения вятър.
Досега Темерер не бе нападал кораб с божествения вятър, но в битката при Дувър Лорънс видя как смъртоносният резонанс разтрошава превозвачите на Наполеоновите войски. Той очакваше нещо подобно и тук — счупена палуба, натрошени рейки, може би дори прекършени мачти. Френската фрегата обаче бе солидна, построена от дебели по два фута дъбови дъски, мачтите и рейките й бяха пригодени за битка, а такелажът бе подсилен с железни вериги.
Платната уловиха и задържаха мощта на драконовия рев. Потрепериха за момент, после се издуха почти до скъсване. Няколко въжета се скъсаха като струни на цигулка. Мачтите силно се наклониха, но все пак устояха, чу се скърцане на дърво и брезент. Сърцето на Лорънс се сви — изглежда, нямаше да нанесат големи щети.
Ако обаче една част не поддаваше, значи трябваше да поддаде цялото. Когато Темерер спря рева си и се стрелна напред, целият кораб се завъртя, изтласкан от вятъра, и бавно се килна на една страна. Страховитата атака го остави силно наклонен, по въжетата и перилата безпомощно увиснаха моряци, заритаха с крака във въздуха, някои паднаха в океана.