Това беше последното от задължителните писма и най-краткото. Нямаше много предишни доблестни постъпки, които да спомене. Лорънс го сложи настрана и написа няколко реда от по-личен характер до майка си. Новината за сражението сигурно щеше да бъде публикувана в „Газет“ и той знаеше, че тя ще се притесни. Не му беше лесно да започне след предишната си задача. Той се ограничи с уверенията за собственото си и на Темерер добро здраве, като пропусна да спомене травмите им. Бе написал дълго и угнетяващо описание на битката в рапорта си до адмиралтейството и нямаше сили да го обрисува на майка си в по-светли краски.
Лорънс най-после приключи, затвори малкото си писалище и събра писмата. Запечати всяко едно и ги уви в мушама, за да ги запази от дъжда и морската вода. Не тръгна веднага, а поседя и погледа в мълчание празния океан.
Връщането на драконовата палуба беше бавна работа, разделена на малки стъпки. Когато се добра до бака, Лорънс закуцука към парапета на бакборта, за да си почине, а всъщност се престори, че оглежда пленената фрегата „Шантуз“[15]. Платната й бяха увиснали хлабаво и се издуваха на вятъра, мъже се катереха по мачтите и слагаха в ред такелажа. От това разстояние приличаха на заети мравки.
Драконовата палуба изглеждаше съвсем различно, както бе приютила почти цялата формация. На Темерер бе отстъпена цялата част откъм щирборда, за да се съвзема от раната, а останалите дракони лежаха в многоцветна купчина от заплетени крайници и почти не помръдваха. Максимус заемаше почти цялото свободно място и лежеше в дъното. Лили, която обикновено смяташе, че е под достойнството й да се сгушва при другите дракони, сега бе принудена да облегне на него опашка и крило. По-старите и по-дребни дракони Месория и Иморталис нямаха никакви претенции и просто се изтегнаха на големия му гръб с провесени крайници.
Всички дремеха и изглеждаха напълно доволни от обстоятелствата. Само нервакът Нитидос не го свърташе дълго на едно място и в момента кръжеше с любопитство над фрегатата. Може би беше прекалено ниско, ако се съди по главите на „Шантуз“, които често се вдигаха с безпокойство към небето. Дулсия не се виждаше никаква. Вероятно вече бе потеглила към Англия с новината за сражението.
Прекосяването на палубата се бе превърнало в цяло приключение, особено с този неотзивчив, отпуснат крак. Лорънс замалко не падна върху висящата опашка на Месория, когато тя потрепна в съня си. Темерер също спеше дълбоко. Когато Лорънс отиде да го види, едното око се отвори наполовина, проблясна в тъмносиньо и клепачът отново се спусна. Лорънс не искаше да го буди, радваше се да види, че му е удобно. Сутринта Темерер се бе нахранил добре с две крави и голяма риба тон, а Кейнс заяви, че е доволен от зарастването на раната.
— Неприятно оръжие — беше казал, когато с жестока наслада показа на Лорънс извадения куршум.
Като гледаше с неприязън множеството му закривени шипове, Лорънс бе благодарен, че му го бяха показали почистен.
— Не бях виждал такъв куршум, но съм чувал, че руснаците използват нещо подобно. Ако бе попаднал по-надълбоко, признавам, никак нямаше да ми е приятно да го вадя.
По една щастлива случайност куршумът се бе спрял в гръдната кост и бе заседнал само на половин фут под кожата. Въпреки това, при изваждането му гръдните мускули бяха разкъсани сериозно и Кейнс каза на Темерер да не лети поне две седмици, ако не и месец. Лорънс постави ръка на широкото, топло рамо. Радваше се, че цената е толкова ниска.
Другите капитани седяха на малка сгъваема маса, сбутана до комина на камбуза, почти единственото свободно място на палубата, и играеха карти. Лорънс се присъедини и даде свитъка с писмата на Харкорт.
— Благодаря ви, че ще ги отнесете — каза и седна тежко, за да си поеме дъх.
Всички прекъснаха играта и погледнаха обемистия пакет.
— Много съжалявам, Лорънс — Харкорт ги прибра в чантата си. — Претърпяхте ужасяващи удари.
— Страхлива работа, по дяволите! — Бъркли поклати глава. — Това спотайване нощем прилича повече на шпионаж, отколкото на истинска битка.
Лорънс не каза нищо. Изпитваше благодарност за съчувствието им, но в момента бе твърде подтиснат, за да води разговор. Погребенията бяха истинско мъчение. Той стоя на крак часове наред въпреки болките, докато телата бяха хвърляни едно след друго през борда, зашити в собствените им хамаци — моряците с гюлета в краката, летците с железни снаряди, — а Райли бавно четеше опелото.
Той бе прекарал остатъка от сутринта с новия си втори лейтенант Ферис в обсъждане на печалния и дълъг списък на убитите и ранените. Гранби бе улучен в гърдите от мускет. За щастие куршумът беше попаднал на ребро и веднага бе излязъл откъм гърба, но той изгуби много кръв и вече го мъчеше треска. Вторият му лейтенант Евънс беше с тежко счупен крак и щяха да го върнат в Англия. Поне Мартин щеше да се възстанови, но в момента челюстта му бе толкова отекла, че той можеше да говори само с мучене и не виждаше с лявото око.