Още двама от топмените бяха леко пострадали. Дън, единият от стрелците, беше ранен, а другият, Донъл, не бе оцелял. Белменът Мигси също беше убит. Най-много жертви дадоха впрегачите. Четирима от тях загинаха от едно гюле, което ги бе застигнало, докато изнасяха допълнителната сбруя. С тях беше и Морган, който носеше кутията с резервните катарами — ужасна загуба.
Вероятно тъжната равносметка бе изписана на лицето му, защото Бъркли каза:
— Мога да ви оставя Портис и Макдонау.
Имаше предвид двама от топмените на Лорънс, които бяха прехвърлени на Максимус по време на объркването при пристигането на китайските дипломати.
— Вие самите нямате ли недостиг на хора? — попита Лорънс. — Не мога да ощетя Максимус, ще бъдете на действителна служба.
— На транспортния кораб „Уилям Оранжски[16]“, който пристига от Халифакс, ще има дузина подходящи момчета за Максимус — отвърна Бъркли. — Няма причина да не ви върнем вашите хора.
— Няма да споря с вас. Бог знае, че имаме отчаяна нужда от тях, но транспортният може да не пристигне още месец, ако пътуването му е тежко.
— О, по-рано бяхте долу, затова не чухте, когато уведомихме капитан Райли — каза Уорън. — Преди два дни „Уилям“ е забелязан недалеч оттук. Пратихме Ченъри и Дулсия да го доведат, за да закара нас и ранените у дома. Освен това Райли каза, че лодката ви се нуждае от нещо. Какво беше, Бъркли? Ран…
— Рангоут[17] — отвърна Лорънс, докато оглеждаше такелажа. На дневна светлина ясно се виждаше, че рейките, поддържащи платната, наистина изглеждат много зле, нацепени и осеяни с куршуми. — Ще ни бъде от голяма полза да ни оставят някои припаси. Но трябва да знаете, Уорън, че това е кораб, а не лодка.
— Има ли значение? — Уорън възмути Лорънс с незаинтересоваността си. — Мислех, че това са две думи за едно и също нещо. Или е въпрос на размер? Този кораб е истински гигант, въпреки че Максимус всеки момент ще се изсипе от палубата.
— Няма — отвърна Максимус, но отвори очи и погледна към задните си части. Заспа отново едва когато се увери, че няма опасност да падне във водата. Лорънс отвори уста, но пак я затвори без да обяснява. Чувстваше, че тази битка вече е изгубена.
— Значи ще останете няколко дни при нас, така ли?
— Само до утре — каза Харкорт. — Ако корабът се забави, ще трябва да излетим. Не обичам да пресилвам драконите без нужда, но още по-малко ми харесва да оставям Лентън без хора в Дувър. Той има да се чуди къде сме се дянали. Тръгнахме само за нощни маневри с флотата при Брест, но тогава видяхме заревото като в Деня на Гай Фокс[18].
Райли покани всички на вечеря, включително и пленените френски офицери. Харкорт се оправда с морска болест, за да избегне близките контакти, при които полът й лесно щеше да се забележи, а Бъркли беше сдържан мъж, склонен да се изразява с изречения с не повече от пет думи. Уорън обаче разговаряше свободно, особено след чаша-две силно вино, а Сътън имаше чудесна колекция от анекдоти от почти трийсетгодишната си служба. Те двамата поддържаха разговора по един енергичен, макар и донякъде хаотичен начин.
Французите стояха безмълвни и шокирани, британските моряци почти не им отстъпваха. С напредването на вечерта унинието им стана още по-видно. Лорд Пърбек бе скован и официален, Макреди — мрачен, дори Райли бе притихнал. Изпадаше в дълги, нетипични за него периоди на мълчание и се чувстваше неловко.
По-късно, докато пиеха кафе на драконовата палуба, Уорън каза:
— Лорънс, не искам да обидя старата ви служба и колеги, но, мили Боже, какво е това отношение! Имах чувството, че сме им нанесли смъртна обида, а не че сме ги спасили от дълга битка и кой знае колко пролята кръв.
— Предполагам, те смятат, че сме дошли твърде късно, за да ги спасим. — Сътън се облегна другарски на дракона си Месория и запали пура. — Вместо това им отнехме славата от победата, както и част от военната плячка, защото пристигнахме преди френският кораб да нападне. Искаш ли да си дръпнеш, скъпа? — попита той и вдигна пурата към устата на Месория.
16
Уилям III Оранжски, принц на Оранж, щатхалтер на Холандия и крал на Англия и Шотландия; оглавява борбата на по-малките европейски сили срещу хегемонията на краля на Франция Луи XIV. — Бел. ред.
18
Гай Фокс — участник в Барутния заговор през 1605 г., целял взривяването на парламента. Пети ноември, денят на арестуването на Фокс и предотвратяването на заговора, се чества във Великобритания с фойерверки. — Бел. прев.