— Ще изчакат да пристигнем в Китай — отвърна Лорънс.
Хамънд го последва вън от каютата и го приклещи на вратата на неговата. Двама от наземния екипаж бяха внесли допълнителни столове, а Роланд и Дайър забързано редяха чиниите. Останалите капитани на дракони щяха да закусват с Лорънс, преди да отпътуват.
— Сър — каза Хамънд, — позволете за момент. Моля за извинение, задето ви пратих при принц Юнсин, макар да знаех, че е в избухливо настроение. Уверявам ви, виня единствено себе си за последствията и за вашата кавга. И все пак ви моля да се сдържате…
Дотук Лорънс го изслуша намръщено, но сега каза с нараснала скептичност:
— Да не твърдите, че вече сте чули? Наистина ли отправихте предложението към капитан Райли, знаейки, че аз съм им забранил да стъпват на палубата?
Той повиши глас и Хамънд стрелна отчаян поглед към отворената врата на каютата. Роланд и Дайър ги наблюдаваха с интерес и бяха забравили, че държат големи сребърни подноси.
— Разберете, не можем да ги поставяме в подобно положение. Принц Юнсин издаде заповед. Ако откажем да й се подчиним, ще го унижим пред хората му.
— В такъв случай, да се научи да не ми заповядва — каза ядосано Лорънс. — По-добре му съобщете това, вместо да играете негов вестоносец в тази подмолна…
— За Бога! Мислите ли, че искам да останете без Темерер? Единственият ни коз е отказът на дракона да се раздели с вас — каза разгорещено Хамънд. — Но само той няма да ни отведе далеч, ако няма добра воля, и ако принц Юнсин не може да налага заповедите си в открито море, стигнем ли Китай, ролите ни напълно ще се обърнат. Наистина ли искате да жертваме този съюз заради вашата гордост? Да не говорим — допълни Хамънд с последен отчаян опит — за надеждата да запазите Темерер…
— Не съм дипломат — каза Лорънс — но ще ви кажа, че ако си въобразявате да видите и капка добра воля от този принц, колкото и да се подмазвате, значи сте проклет глупак. И, моля ви, не си въобразявайте, че ще ме купите с въздушни кули.
Лорънс възнамеряваше да отпрати вежливо Харкорт и останалите, но трапезата понесе светското бреме и без неговото участие в разговорите. За щастие бяха сервирани хубави продукти. Близостта на камбуза си имаше своите предимства — беконът, шунката, яйцата и кафето стигнаха до масата още горещи, заедно с част от една риба тон, оваляна в натрошен сухар и изпържена. Останалата част беше отишла при Темерер. Имаше също огромен поднос с черешов конфитюр и един още по-голям с мармалад. Лорънс хапна съвсем малко и се зарадва на възможността да се разсее, когато Уорън го помоли да им нахвърли хода на битката. Той бутна настрана почти недокоснатата си чиния, за да им демонстрира маневрите на корабите и Фльор дьо Нюита с натрошени парченца хляб, като „Преданост“ беше солницата.
Драконите довършваха своята малко по-нецивилизована закуска, когато Лорънс и другите капитани се върнаха на палубата. Лорънс остана доволен, задето завари Темерер напълно буден, много по-спокоен и с чисти превръзки. Беше зает да увещава Максимус да пробва от рибата тон.
— Тази е особено вкусна, прясно уловена тази сутрин — каза той.
Максимус изгледа рибата с дълбоко недоверие. Темерер вече беше изял половината, но главата стоеше и тя лежеше на дъските със стъклен поглед и зейнала уста. Лорънс предположи, че е била поне шестстотин и петдесет кила. Беше внушителна, дори и преполовена.
Когато Максимус най-накрая се наведе и я взе, целият куп месо му стигна за една хапка и беше забавно да го гледаш как дъвче със скептично изражение. Темерер чакаше заинтригувано. Максимус преглътна и се облиза:
— Не е ужасно зле, в случай че няма нищо друго за ядене, но е прекалено хлъзгава.
Яката на Темерер се сви от разочарование.
— Сигурно първо трябва да свикнеш с нея. Може да ти уловят още една.
Максимус изсумтя.
— Не, оставям рибата на теб. Има ли още овнешко? — попита той и погледна с интерес овчаря.
— Колко излапа вече? — запита Бъркли, като се показа на стълбата. — Четири? Стига ти толкова. Ако натежиш още малко, няма да можеш да се вдигнеш от земята.
Максимус пренебрегна забележката и омете последния овчи бут от качето. Другите също приключиха и помощниците на овчаря започнаха да изпомпват вода на драконовата палуба, за да отмият кръвта. Скоро във водите пред кораба се появи стадо обезумели акули.
„Уилям Оранжски“ се бе изравнил с техния кораб и Райли се прехвърли на него, за да обсъди с неговия капитан въпроса с припасите. Сега отново се появи на палубата и го откараха обратно, докато моряците започнаха да вадят дървени рейки и брезент.