— Лорд Пърбек — каза Райли, като отново стъпи на кораба, — ще пратим лодката да докара припасите.
— Защо не ги донесем ние? — викна от драконовата палуба Харкорт. — Така и така Максимус и Лили ще трябва да освободят мястото. Може да прелетим дотам.
— Благодаря ви, сър, много ще ме улесните — каза Райли и се поклони без видима мнителност.
Косата на Харкорт бе пристегната назад, дългата й плитка беше скрита под качулката, а пелерината маскираше добре фигурата й.
Максимус и Лили се вдигнаха в небето без хората си и освободиха място на палубата за приготовленията. Екипажите развиха сбруите и ризниците и започнаха да впрягат по-дребните дракони, докато двамата по-големи отидоха за припаси на „Уилям Оранжски“. Моментът на отпътуването им наближаваше и Лорънс отиде при Темерер. Обзе го остро и неочаквано съжаление.
— Не познавам този дракон — каза Темерер на Лорънс, като гледаше към другия транспортен кораб.
На палубата му недоволно се бе изтегнал едър звяр в кафяво и зелено. По крилете имаше червени ивици, почти като боядисани. Лорънс не бе виждал тази порода.
— Това е индиански дракон, от едно от племената в Канада — каза Сътън, когато Лорънс посочи необичайното животно. — Дакога, ако го произнасям правилно. Разбрах, че той и ездачът му — там не ползват екипажи, независимо от размера, — били пленени при атака на една гранична колония. Напълно различна порода. Доколкото чух, са безпощадни бойци. Възнамеряват да го пратят във фермата за разплод в Халифакс, но щом си получат обратно Прекурзорис, ще го заменят за този приятел. Изглежда доста кръвожаден.
— Сигурно му е тежко да е толкова далече от дома — тихо изрече Темерер, вперил поглед в другия дракон. — Не изглежда никак щастлив.
— Просто ще живее във фермата за разплод в Халифакс, вместо тук. Няма особена разлика — каза Месория и разтвори криле за удобство на своите впрегачи, които се катереха по нея, да я екипират. — Всички те си приличат и не са особено интересни, с изключените на момента на разплод — добави тя с малко стряскаща прямота. Беше много по-възрастна от Темерер, над трийсетгодишна.
— Това също не звучи много интересно — отвърна Темерер и мрачно отпусна тяло на палубата. — Дали в Китай ще ме затворят във ферма за разплод?
— Няма, сигурен съм — обади се Лорънс.
Той бе твърдо решен да не позволява подобна съдба за Темерер, независимо какво смяташе по въпроса китайският император или всеки друг.
— Ако целяха единствено това, едва ли щяха да вдигнат толкова шум.
Месория изсумтя снизходително:
— Веднъж да пробваш, може да не ти се стори чак толкова ужасно.
— Престани да развращаваш младите! — Капитан Сътън я плесна закачливо и изпробва юздата за последен път. — Мисля, че сме готови. Сбогом за втори път, Лорънс. Надявам се, че тези вълнения ви бяха достатъчни. Пожелавам ви остатъкът от пътуването да е по-беден на събития.
Трите по-дребни дракона излетяха от палубата един след друг. Нитидос въобще не разклати кораба и отлетя на „Уилям Оранжски“. Тогава Максимус и Лили се върнаха, за да бъдат впрегнати и дойде ред на Бъркли и Харкорт да се сбогуват с Лорънс. Накрая цялата формация се прехвърли на съседния кораб и Темерер отново остана сам на „Преданост“.
Райли даде заповед да отплават. Вятърът духаше от изток-югоизток и не беше прекалено силен. Вдигнати бяха дори допълнителните платна, отвсякъде струеше белота. При разминаването „Уилям Оранжски“ поздрави със залп, на който те отговориха по заповед на Райли. Над водата се понесоха одобрителни възгласи и двата транспортни кораба се отдалечиха бавно и величествено.
Максимус и Лили излетяха, за да поиграят и да освободят енергията на млади, току-що нахранени дракони. Дълго можеше да се види как се гонят над кораба между облаците и Темерер не свали очи от тях, докато разстоянието не ги превърна в точици. Тогава той въздъхна, отпусна глава и се сви.
— Много време ще мине, преди да ги видим отново — каза драконът.
Лорънс сложи ръка на гладкия му врат и не отговори. Струваше му се, че тази раздяла е за последно. Нямаше шум и суетене, нямаше предчувствие за ново приключение. Екипажът си вършеше рутинната работа, а пред очите им беше само безкрайният син океан — несигурен път към още по-несигурно пристанище.
— Времето ще мине по-бързо, отколкото очакваш — каза той. — Хайде пак да си почетем.
II
Шеста глава