Времето се задържа ясно в първия кратък етап от тяхното пътуване, с онази типична зимна чистота. Водата бе много тъмна, небето — безоблачно, а въздухът постепенно се затопляше с придвижването им на юг. На кораба цареше оживление, сменяха се повредените рейки и скъсаните платна. С възстановяването на кораба, скоростта им се увеличаваше с всеки изминал ден. Срещнаха само два малки търговски кораба в далечината, които не посмяха да ги доближат, и един дракон куриер високо в небето. Несъмнено бе Грейлинг, един от летците на дълги разстояния, но бе твърде далече и дори Темерер не можа да го разпознае.
Китайските стражи се появиха още призори на първия ден след уговорката. Широка ивица боя отделяше тяхната част от драконовата палуба. Въпреки че не носеха оръжие, те всъщност стояха на стража по трима на смяна, официални като морски пехотинци на парад. Екипажът знаеше за скандала, разразил се в близост до илюминаторите и дочут на палубата, затова негодуваше срещу присъствието на стражите и още повече срещу по-висшите членове на китайската делегация, на които гледаше с подозрение.
Лорънс, от своя страна, започваше да забелязва някои техни индивидуалности, поне у тези, които излизаха на палубата. Няколко от по-младите мъже демонстрираха истински възторг от морето и стояха близо до бакборта, за да се наслаждават на водните пръски. Един младеж на име Ли Хонглин бе особено голям авантюрист и имитираше навика на някои от курсантите да висят от рейките, въпреки че дрехите му не бяха подходящи за това. Полите на робата му лесно можеха да се заплетат във въжетата, а подметките на черните му ботуши бяха твърде дебели, за да се задържат на ръба на палубата, за разлика от босите крака на моряците. Сънародниците му се тревожеха от всеки подобен негов опит и го викаха с настоятелни жестове.
Останалите бяха по-кротки, когато излизаха на въздух, и стояха далече от ръба. Често си носеха ниски столчета, сядаха и разговаряха помежду си със странната напевна интонация на своя език, която изглеждаше напълно неразгадаема на Лорънс. Но въпреки невъзможността за пряко общуване скоро той почувства, че повечето китайци не таяха силна враждебност към британците. Те бяха неизменно вежливи, поне в израженията и жестовете си, и се покланяха, когато идваха и си отиваха.
Пропускаха тези любезности само в случаите, когато бяха в компанията на Юнсин. Тогава следваха неговия тон и нито кимаха, нито правеха какви да е жестове към английските летци, само идваха и си отиваха сякаш са единствените хора на борда. Принцът обаче рядко излизаше на палубата. Каютата му беше с широки илюминатори и достатъчно просторна и той нямаше нужда да се разтъпква. Главната му цел, изглежда, беше да се мръщи и да наблюдава Темерер, който бе безразличен към тези инспекции и почти винаги спеше. Драконът още се възстановяваше и проспиваше почти целия ден, като от време на време озвучаваше палубата с тътена на широка, сънена прозявка и напълно пренебрегваше живота на кораба.
Лиу Бао не правеше дори подобни кратки визити, а стоеше постоянно затворен в апартамента си. От качването му на борда никой не бе виждал нещо повече от върха на носа му, макар че каютата му се намираше под палубата на юта и тон трябваше само да отвори предната врата, за да се озове навън. Той не слизаше дори долу, за да си вземе храна или да се консултира с Юнсин, и само неколцина слуги припкаха между вратата му и камбуза един-два пъти дневно.
За разлика от него Сун Кай не прекарваше в каютата си и една минута от деня. Той се разхождаше на въздух след всяко хранене и оставаше на палубата за дълги периоди от време. В случаите, когато излизаше Юнсин, Сун Кай винаги му се кланяше официално и заставаше тихо настрана от свитата. Двамата рядко разговаряха. Сун Кай се интересуваше от живота на кораба и от неговата конструкция. Особено запленен бе от оръдейните тренировки.
Райли бе принуден да ги намали, защото Хамънд настоя, че не е редно да безпокоят толкова често принца с тях. Затова през повечето дни мъжете играеха пантомима около оръдията и не стреляха, а само понякога се чуваше гръм и трясък от истински огън. Независимо от случая, Сун Кай винаги се появяваше веднага щом започнеше да бие барабана, ако вече не бе излязъл на палубата, и съсредоточено наблюдаваше процедурите отначало докрай. Дори не трепваше при силния взрив и откат. Той внимаваше да не се пречка, когато мъжете хукваха нагоре към драконовата палуба, за да заредят оръдията върху нея, и на втория-третия път артилеристите престанаха да го забелязват.
Когато нямаше тренировки, той изучаваше оръдията отблизо. Онези на драконовата палуба бяха късоцевни каронади, чудесни образци, тежащи по четиридесет и два фунта[19], които не бяха толкова точни, колкото дългоцевните, но имаха много по-малък откат, затова не заемаха много място. Сун Кай бе особено запленен от специалната платформа, която позволяваше тежката желязна цев да се плъзга напред и назад при отката. Той, изглежда, не намираше вторачването в хората за грубост и го правеше, докато летците и моряците си вършеха работата, макар че не разбираше и дума. Изучаваше „Преданост“ с неизчерпаем интерес — подредбата на мачтите и платната, детайлите в конструкцията на корпуса. Лорънс често го виждаше да наднича от края на драконовата палуба към бялата черта на кила и да се опитва да скицира кораба.