Скоро Дайър се върна с корабния лекар, който пуфтеше тромаво по петите му. Полит беше личен лекар на Лорънс на два кораба, затова се отпусна в един стол без много официалности и каза:
— Кракът ли, сър?
— Не, господин Полит, възстановявам се добре. Тревожа се обаче за здравето на онзи китайски господин.
Лорънс посочи Лиу Бао и Полит, поклащайки глава, изказа мнение, че ако продължи да губи тегло с такава скорост, може и да не доживее до екватора.
— Предполагам, че те не знаят лекове за морска болест, нито са свикнали на дълго плаване — каза Лорънс. — Бихте ли направили цяр за него?
— Той не е мой пациент, а не желая да ме обвиняват в намеса. Едва ли техните лекари приемат това с по-голяма лекота от нас — оправда се Полит. — Във всеки случай, ще трябва да му предпиша сухари. Стомахът трудно се разстройва от сухар, а кой знае с каква чуждоземна кухня е злоупотребявал досега. Малко сухар и леко вино ще го оправят, сигурен съм.
Чуждоземната кухня естествено беше родна за Лиу Бао, но Лорънс не откри нищо, което да оспори в този курс на лечение. По-късно същата вечер той прати пакет сухари, които Роланд и Дайър с нежелание прочистиха от гъгриците, и пожертва три бутилки богат ризлинг — много лек, почти въздушен и закупен само за шест шилинга и три пенса бутилката от Портсмут.
Лорънс се почувства странно, правейки този жест. Надяваше се, че би постъпил така при всякакви обстоятелства, но тук имаше повече пресметливост, отколкото бе свикнал да влага, както и известна доза ласкателство, което дълбоко в себе си не одобряваше. Той наистина изпитваше угризения от подобно протягане на ръка, при положение че китайците бяха конфискували корабите на Източноиндийската компания. Не бе забравил този случай, не бяха го забравили и моряците, които все още гледаха китайците със силна неприязън.
Той обаче се извини на Темерер същата вечер, когато видя, че доставят даровете му в каютата на Лиу Бао.
— В края на краищата те не носят персонална вина. Вината не би била и моя, ако кралят постъпеше с тях по този начин. Щом нашето правителство си мълчи по този въпрос, не можем да виним китайците, че гледат лековато на случая. Те поне не направиха опит да прикрият инцидента или да излъжат.
Въпреки че го казваше, той още не бе удовлетворен докрай, но нямаше друг избор. Не желаеше да седи със скръстени ръце, нито да разчита на Хамънд. Дипломатът може и да притежаваше умения и съобразителност, но Лорънс вече се бе убедил, че няма намерение да се бори за Темерер. Драконът за Хамънд беше само уред за пазарене. Нямаше никаква надежда Юнсин да бъде увещан, но, ако можеше да спечели другите членове на делегацията, Лорънс щеше да се опита. Ако това усилие му костваше гордостта, тогава цената не бе висока.
Оказа се, че има смисъл. На следващия ден Лиу Бао отново излезе от каютата си и вече не изглеждаше така окаяно. На по-следващата сутрин бе достатъчно добре, за да повика преводача и да покани Лорънс на тяхната страна на палубата. Лицето му си бе възвърнало цвета и изразяваше облекчение. Беше довел един от готвачите. Сухарите, по думите му, сътворили чудеса. По препоръка на собствения му лекар ги приемал с малко свеж джинджифил и сега искал да знае как се приготвят.
— Съдържат предимно брашно и вода, но се опасявам, че не знам повече — рече Лорънс. — Виждате ли, не ги печем на борда, но ви уверявам, че в склада има достатъчно да обиколим два пъти света.
— Веднъж ми е предостатъчно — отвърна Лиу Бао. — Старец като мен няма работа толкова далече от дома, та да го мятат вълните. Откакто се качихме на този кораб, не можах да хапна нищо, дори палачинки, докато не получих сухарите. Тази сутрин успях да закуся малко риба и ориз и въобще не ми прилоша. Много съм ви благодарен.
— Щастлив съм, че услужих, сър. Наистина изглеждате възстановен — каза Лорънс.
— Много любезно, макар и не напълно вярно — отговори Лиу Бао. Той се ръкува с него. — Ще взема мерки отново да заприличам на себе си.
— Ако ви е по силите, сър, може ли да ви поканя утре на вечеря? — попита Лорънс, като сметна, че това предисловие е достатъчно за отправянето на покана. — Имаме празник и аз давам вечеря за моите офицери. Добре дошли сте, заедно с някой ваш сънародник, който пожелае да ви придружи.
Тази вечеря се получи много по-успешна от предишната. Гранби още лежеше болен и му бе забранена богата храна, но лейтенант Ферис бе решил да се възползва от всяка възможност да впечатлява. Той беше млад, енергичен офицер, наскоро повишен в капитан на топмените на Темерер, заради първокласния абордаж, който бе ръководил в Трафалгар. При нормални обстоятелства той можеше да се надява да стане втори лейтенант след година, може би дори две или три, но клетият Евънс бе пратен у дома и той бе заел неговото място, като се надяваше да запази този пост.