На сутринта Лорънс развеселено подочу как той прочете лекция на курсантите за нуждата да се държиш цивилизовано на маса, а не да седиш като пън. Лорънс заподозря, че дори ги е научил на няколко анекдота, защото по време на вечерята поглеждаше многозначително ту един, ту друг. Набелязаният бързо гаврътваше виното си и започваше да разказва история, твърде невероятна за офицер в такава крехка възраст.
Сун Кай придружаваше Лиу Бао, но, също както преди, се държеше като наблюдател, вместо като гост. Лиу Бао обаче не демонстрираше подобна сдържаност и бе дошъл чисто и просто да прекара приятно, макар че прояви силна воля, като отказа печеното прасе сукалче, лъснало от масло и сметана. Никой от двамата не отказа допълнителна порция и Лиу Бао шумно похвали хрупкавата златиста гъска. Тя бе чудесен екземпляр, купен от Мадейра специално за случая, и бе останала охранена до деня на смъртта си, за разлика от обичайното пилешко, с които се хранеха на кораба.
Напъните на офицерите да са цивилизовани също имаха ефект, колкото и непохватни да бяха някои от по-младите мъже. Лиу Бао се смееше силно и лесно и също сподели много интересни истории, повечето — за ловни злополуки. Само преводачът не беше доволен, защото го засипаха с работа от всички краища на масата, като го караха да превключва от английски на китайски и обратно. От самото начало атмосферата бе коренно различна, напълно дружелюбна.
Сун Кай остана тих. Слушаше повече и говореше по-малко. Лорънс не можеше да прецени дали му е приятно. Той се хранеше умерено и пиеше съвсем малко, въпреки че Лиу Бао, на когото никак не му липсваше апетит, от време на време го гълчеше добродушно и пълнеше чашата му до ръба. След като тържествено внесоха големия коледен пудинг, ръкопляскаха дружно и го разрязаха, сервираха и изядоха, Лиу Бао се обърна и му каза:
— Много сте скучен тази вечер. Изрецитирайте ни „Трудния път“, най-подходящата поема за това пътуване.
Въпреки цялата си резервираност Сун Кай прие с охота. Той прочисти гърло и започна да рецитира:
Ако тази поема имаше рима или ритъм, то те се бяха изгубили при превода, но съдържанието допадна на летците и те дружно изръкопляскаха.
— Ваша ли е тази творба, сър? — заинтригувано попита Лорънс. — Не бях чувал поема, писана от гледната точка на дракон.
— Не, не — каза Сун Кай. — Това е една от творбите на почитаемия Лун Ли По от династията Тан. Аз съм само скромен учен и моите стихове не са достойни за чужди уши.
Той с удоволствие ги запозна с още няколко класически поети, като рецитира стиховете наизуст и впечатли Лорънс с изумителната си памет. Най-накрая гостите се разотидоха в напълно хармонични отношения, след като бяха внимавали да отбягват темата за британския и китайския суверенитет на кораби и дракони.
— Ще си позволя да нарека вечерята успешна — каза Лорънс, отпивайки от кафето си на палубата, докато Темерер ядеше своята овца. — Оказа се, че те не са чак такива сухари в компания. Много съм доволен от Лиу Бао. Плавал съм на много кораби, където щях да съм благодарен за компания като неговата.
— Радвам се, че вечерта ти е била приятна — отвърна Темерер и схруска замислено някакъв кокал. — Би ли ми казал онази поема?