Лорънс се допита до офицерите си, за да възстановят въпросните стихове. Продължиха темата и на следващата сутрин, когато Юнсин излезе на свеж въздух и се заслуша как осакатяват превода. След няколко опита от тяхна страна той се намръщи, обърна се към Темерер и издекламира поемата.
Юнсин говореше на китайски, но въпреки това Темерер повтори стиховете на същия език още след първия път без следа от затруднение. Лорънс не за пръв път оставаше изненадан от усета на Темерер към езиците. Като всички дракони, той се бе научил да говори по време на дългото си развитие в яйцето, но за разлика от повечето бе изложен на влиянието на три различни езика и очевидно помнеше добре първия.
— Лорънс — каза Темерер и се обърна развълнувано към него, след като размени още няколко думи на китайски с Юнсин, — той каза, че стихотворението е писано от дракон, а не от човек.
Лорънс, все още изумен от способността на Темерер да говори на китайски, примигна при тази поредна новина.
— Поезията изглежда необичайно занимание за един дракон, но ако и другите ти китайски събратя обичат книгите колкото теб, предполагам, не е толкова чудно, че един от тях си е опитал силите в писането на стихове.
— Чудя се как ги е записал — каза замислено Темерер. — Ще ми се и аз да пробвам, но не виждам как. Не мога да държа писалка.
Той повдигна предната си лапа и огледа петте пръста с подозрение.
— Ще се радвам да пиша под твоя диктовка — отвърна Лорънс, развеселен от идеята. — Вероятно той така се е справил.
Той не се сети повече за разговора, докато не минаха два дни. Дойде мрачен и разтревожен на палубата, след като бе прекарал дълго време в лазарета. Упоритата температура бе спаднала и Гранби лежеше блед и отнесен. Сините му очи бяха изцъклени и фиксирани невиждащо някъде в тавана, устните му бяха отворени и напукани. Той приемаше само малки количества вода и когато проговаряше, думите бяха объркани и несвързани. Полит отказа да даде твърдо мнение и само поклати глава.
Ферис стоеше притеснено в дъното на стълбата към драконовата палуба и го чакаше. При вида му Лорънс забърза крачка, макар че все още накуцваше.
— Сър — каза Ферис, — не знаех какво да направя. Той разговаря цяла сутрин с Темерер, а не разбираме за какво.
Лорънс се забърза по стъпалата и завари Юнсин в едно кресло на палубата да разговаря с Темерер на китайски. Принцът говореше бавно и високо, изговаряше внимателно всяка дума и поправяше изговора на Темерер. Беше донесъл хартия, на която бе изрисувал няколко от странните им букви. Темерер изглеждаше във възторг. Вниманието му бе ангажирано изцяло, върхът на опашката му потрепваше напред-назад във въздуха, както когато се вълнуваше.
— Лорънс, виж, това е „дракон“ на тяхното писмо — каза той, когато го видя.
Лорънс погледна рисунката чинно, но без интерес. Тя му приличаше на следите, оставени в пясъка след отлив, дори след като Темерер му посочи онази част от символа, която изобразяваше драконовите криле и тялото.
— Една буква ли имат за цялата дума? — попита невярващо Лорънс. — Как се чете?
— Произнася се „лун“ — отвърна Темерер — като моето китайско име Лун Тиен Сян. „Тиен“ значи Селестиал — добави с гордост и посочи друг символ.
Юнсин ги наблюдаваше, без на лицето му да се появи каквато и да е емоция, но на Лорънс му се стори, че в очите му вижда триумфиращо изражение.
— Радвам се, че имаш такова приятно занимание — каза Лорънс на Темерер, после се обърна към Юнсин, поклони се и заговори без покана. — Много сте любезен, сър, да си създавате толкова главоболия.
Юнсин отговори сухо:
— Смятам го за свой дълг. Изучаването на класиците е пътят към разума.
Държанието му не можеше да се определи като дружелюбно, но щом бе избрал да прекрачи границата и да говори с Темерер, Лорънс го прие за равнозначно на официална визита и имаше оправдание да започне разговор. На Юнсин може и да не му харесваше, но това не го възпря от нови посещения. Той започна да идва всяка сутрин на палубата, да дава на Темерер уроци по езика и да засища апетита му за нови примери на китайската литература.
Отначало Лорънс се дразнеше на тези явни опити да спечелят благоволението на Темерер, но драконът изглеждаше много по-ведър, отколкото когато се раздели с Максимус и Лили. Дори да не харесваше новия му приятел, Лорънс не можеше да се противи на шанса му за толкова много интелектуални занимания, когато раната му все още го принуждаваше да не напуска палубата. Щом Юнсин вярваше, че лоялността на Темерер може да бъде разколебана от някакви си ориенталски примамки, негова воля. Лорънс нямаше и капка съмнение.