Той обаче започна да се отчайва, когато с времето Темерер не изгуби интерес към темата. Старите им книги вече често биваха пренебрегвани за сметка на рецитацията на едно или друго китайско произведение, което Темерер искаше да наизусти, тъй като не можеше да го запише или прочете. Лорънс беше напълно наясно, че не е човек на науката. Собствената му идея за приятно занимание бе да прекара следобеда в разговори, да напише няколко писма, да прочете вестник, ако му попадне някой по-актуален брой. Под влиянието на Темерер постепенно започна да се наслаждава на книгите много повече, отколкото си бе представял, но все пак не можеше да сподели ентусиазма му към творбите на един напълно неразбираем език.
Той не искаше да показва смущението си и така да дава на Юнсин повод за злорадство, но наистина имаше чувството, че принцът е извоювал победа. Това ставаше особено видно в случаите, когато Темерер изучаваше нова поема и засияваше от редките и трудно спечелени похвали на Юнсин. Лорънс се притесняваше още, че принцът се изненадва и често е невероятно доволен от напредъка на Темерер. Лорънс, естествено, намираше дракона за забележителен, но не му се искаше Юнсин да споделя мнението му. На принца не му трябваше допълнителен мотив, за да се опита да му отнеме Темерер.
Известна утеха се съдържаше в навика на Темерер да преминава на английски, за да включва и Лорънс. Така Юнсин се принуждаваше да води с него учтиви разговори или рискуваше да изгуби спечелената преднина. Това бяха дребни радости, но Лорънс не се наслаждаваше на подобно общуване. Дори двамата да притежаваха известно сходство на духа, то не бе достатъчно, за да се пребори с яростното им противопоставяне, а и всеки от тях не бе предразположен към близост с другия.
Една сутрин Юнсин подрани и Темерер още спеше. Слугите изнесоха креслото му, драпираха го и подредиха свитъците, които искаше да чете на дракона. В това време принцът отиде до ръба на палубата и се взря в океана. Намираха се в един прекрасен участък в открито море, нямаше бряг пред погледа, вятърът бе свеж и прохладен. Лорънс също стоеше на носа и се наслаждаваше на гледката — тъмните води се простираха до хоризонта, случайни малки вълнички се застъпваха една друга и се разпенваха, а корабът бе сам-самичък под небесната арка.
— Само в пустинята може да се срещне толкова празен и безинтересен изглед — внезапно каза Юнсин.
Тъй като Лорънс тъкмо се канеше да направи любезен коментар за красотата на пейзажа, тези думи го оставиха ням и озадачен, още повече че принцът добави:
— Вие, британците, вечно плавате към някое ново място. Толкова ли сте недоволни от собствената си страна?
Той не дочака отговор, а поклати глава и се отдалечи, като отново затвърди убеждението на Лорънс, че няма да срещне по-несимпатичен човек.
Корабната диета на Темерер се състоеше главно от риба, уловена от самия него. Лорънс и Гранби бяха планирали това, когато пресмятаха продоволствието. Кравите и овцете бяха само за разнообразие и за случаите, в които лошото време щеше да принуди дракона да остане на борда. Заради забраната да лети ранен, Темерер не можеше да ловува и започна да изчерпва запасите много по-бързо, отколкото разчитаха.
— При всички случаи трябва да се придържаме близо до бреговете на Сахара, иначе рискуваме пасатите да ни отнесат чак в Рио — каза Райли. — Разбира се, можем да спрем за провизии в Кейп Кост.
Целта на тези думи бе да успокоят Лорънс. Той само кимна и се оттегли. Бащата на Райли притежаваше плантации в Западните Индии и няколкостотин роби, които да ги обработват, докато бащата на Лорънс бе твърд поддръжник на Уилбърфорс и Кларксън[21] и бе произнесъл няколко остри речи в Камарата на лордовете срещу търговията с роби. В един от случаите дори спомена бащата на Райли в списък с джентълмени робовладелци, които, както меко се бе изразил, „позоряха името на християнството и петняха репутацията на страната си“.
Навремето инцидентът охлади отношенията им. Райли бе силно привързан към баща си — мъж, притежаващ много повече топлота от лорд Алъндейл — и възнегодува срещу публичната обида. Лорънс, въпреки че не изпитваше кой знае каква обич към своя баща, не беше готов да предложи извинението си. Той бе израснал в къща, пълна с памфлетите и книгите на комитета на Кларксън, и на деветгодишна възраст се беше качил в бивша робска галера, предназначена за бракуване. Кошмарите продължиха да го преследват няколко месеца след това и оставиха дълбока следа в младото му съзнание.
21
Видни аболиционисти и водачи на кампанията за отмяна на робството в Британската империя. — Бел. прев.