Двамата никога не сключиха мир по този въпрос, само се споразумяха за примирие. Никой не заговори отново за случая, а споменаването на родителите старателно се отбягваше. Сега Лорънс не можеше да сподели откровено с Райли, че го смущава перспективата да акостират в робско пристанище. Вместо това той попита насаме Кейнс дали Темерер се възстановява добре и ще може ли да извършва кратки полети за лов.
— По-добре не — каза неохотно лекарят.
Лорънс го изгледа напрегнато и най-накрая изкопчи признанието, че има известни проблеми. Раната не заздравяваше както трябва.
— Мускулите още са топли при допир и ми се струва, че напипвам оток под кожата — каза Кейнс. — Още е рано за истинска тревога, но не желая да поемам рискове. Никакво летене поне още две седмици.
Този разговор донесе на Лорънс още един източник на грижи, а вече му стигаха другите, наред с недостига на храна и вече неизбежното спиране в Кейп Кост. Травмата на Темерер, както и непоколебимостта на Юнсин да не му позволява да лети, остави летците в почти пълно бездействие. В същото време моряците бяха доста заети с поправянето на щетите по кораба и последваха множество злини, които далеч не бяха непредвидими.
За да намери занимание на Роланд и Дайър, Лорънс ги бе извикал на драконовата палуба малко преди акостирането в Мадейра, за да ги препита с уроците. Те го изгледаха с толкова виновни изражения, че той не се изненада, когато откри, че напълно са занемарили ученето, откакто са негови куриери. Имаха съвсем бегла представа от аритметиката и никаква от по-сложната математика. Не знаеха и дума на френски, а когато той им подаде книгата на Гибън, която четеше на Темерер, Роланд така засрича, че драконът сви яката си и започна да я поправя по памет. Дайър беше малко по-добре — поне знаеше почти наизуст таблицата за умножение и разбираше малко от граматика. Роланд се запъваше на числата над осем и се изненада, че речта има части. Лорънс спря да се чуди как ще запълва времето им. Той се упрекна за небрежното си отношение към образованието им и се зае с новата си задача на техен учител.
Куриерите бяха талисманите на екипажа. Роланд и Дайър бяха обсипани с още повече грижи след смъртта на Морган. Всички развеселено наблюдаваха всекидневните им битки с причастията и деленето. Един ден матроси от „Преданост“ издадоха някакви подигравателни звуци. Летците взеха разплатата в свои ръце и последваха ръкопашни боеве в тъмни ъгълчета на кораба.
Отначало Лорънс и Райли се забавляваха с недодяланите оправдания, които получаваха за колекцията насинени очи и пукнати устни. Дребните свади обаче добиха по-застрашителна форма, когато същите оправдания започнаха да идват и от по-възрастните мъже. Моряците питаеха дълбоко негодувание, което до голяма степен се коренеше в неравното разпределение на труда и страха им от Темерер. То намираше израз в почти ежедневна размяна на обиди, които вече не засягаха само учението на Роланд и Дайър. От своя страна, летците бяха също толкова оскърбени от липсата на признателност, която смятаха, че заслужават заради смелия подвиг на Темерер.
Първото истинско сътресение се случи тъкмо когато завиха на изток покрай нос Пармас и се насочиха към Кейп Кост. Лорънс дремеше на палубата, защитен от силното слънце зад Темерер, който хвърляше сянка върху него. Той не видя лично какво стана, но се събуди от силен трясък и викове. Веднага скочи на крака и забеляза наредените в кръг мъже. Мартин беше сграбчил Блайт, помощника на оръжейника. Един от офицерите на Райли, флотски курсант, бе проснат на палубата и лорд Пърбек крещеше от палубата на юта:
— Незабавно оковете този мъж, Корнел!
Темерер вдигна глава и изрева — за щастие не с божествения вятър, но все пак издаде величествен гръмовен вой — и мъжете се отдръпнаха пребледнели.
— Никой няма да хвърля в килия никого от моя екипаж — каза Темерер и ядосано тропна с опашка.
Той се надигна, разпери криле и целият кораб потрепери. Вятърът беше насрещен откъм Сахара, платната бяха опънати срещу него, за да поддържат курса на югоизток, а крилата на Темерер играеха ролята на самостоятелно, противоположно платно.
— Темерер, веднага престани! Веднага, чуваш ли ме? — остро каза Лорънс.
Не му беше говорил по този начин от първите седмици на съществуването му. Темерер изненадано се отпусна, а крилата му се свиха машинално.
— Пърбек, оставете моите хора на мен, ако обичате. Свободно, офицер — Лорънс раздаваше бързо заповедите, за да не позволи на този смут да се разрасне или да се превърне в открит ръкопашен бой между летци и моряци. — Господин Ферис, отведете Блайт долу и го затворете.