— Слушам, сър — каза Ферис, като вече си пробиваше път през тълпата, избутваше летците назад и разтуряше групичките ядосани мъже, преди да стигне до Блайт.
Лорънс наблюдаваше сцената със суров поглед и добави:
— Господин Мартин, веднага в моята каюта! Останалите се връщайте на работа. Господин Кейнс, елате тук.
Той остана там още малко, но беше доволен — непосредствената опасност бе предотвратена. Обърна гръб на парапета, разчитайки останалите да се пръснат, водени от самодисциплина. Темерер обаче се бе свил на кълбо, по-нисък от тревата, и го гледаше с уплашено, нещастно изражение. Лорънс посегна към него, но трепна, когато драконът се отдръпна — не много надалеч, но импулсът се видя ясно.
— Прости ми — каза Лорънс, като отпусна ръка, а гърлото му се сви. — Темерер — каза, но млъкна.
Не знаеше какво да каже, защото на Темерер не биваше да му се позволява подобно поведение. Можеше да причини големи разрушения по кораба, освен това, ако продължаваше така, скоро екипажът нямаше да може да си върши работата от ужас.
— Нарани ли се някъде? — попита вместо това, докато Кейнс бързаше към тях.
— Не — отвърна много тихо Темерер — добре съм.
Той се остави да го прегледат в пълно мълчание и накрая Кейнс го обяви за невредим.
— Трябва да ида да говоря с Мартин — каза Лорънс.
Той продължаваше да се чувства неловко. Темерер не отговори, а се сви на кълбо и скри глава с крилете си. След един дълъг миг Лорънс слезе от палубата.
Каютата беше тясна и гореща, дори при всичките отворени прозорци, и само направи Лорънс по-раздразнителен. Мартин крачеше възбудено напред-назад. Беше размъкнат, с моряшки дрехи от тънък плат. Лицето му бе покрито с двудневна брада и в момента пламтеше, косата му бе прорасла и му влизаше в очите. Той не осъзна истинската степен на гнева на Лорънс, затова го засипа с обяснения още с влизането му.
— Ужасно съжалявам, вината беше моя. Въобще не биваше да си отварям устата — каза той, докато Лорънс докуца до стола и се отпусна тежко. — Не е редно да наказвате Блайт, Лорънс.
Лорънс бе свикнал с липсата на официалности сред летците и обикновено не реагираше на подобна волност, но при тези обстоятелства държанието на Мартин беше непростимо. Лорънс се облегна и го погледна с възмутено изражение. Луничавото лице на Мартин пребледня, той преглътна и побърза да добави:
— Исках да кажа „капитане“, сър.
— Ще направя всичко по силите си да опазя реда сред екипажа, господин Мартин, което се оказва по-трудно от очакваното — каза Лорънс и сдържа тона си с огромни усилия, въпреки че беше истински вбесен. — Веднага ми разкажете какво се случи.
— Не исках да става така — рече Мартин, вече с по-сподавен глас. — Онзи тип Рейнълдс цяла седмица пуска подигравки. Ферис ни каза да не му обръщаме внимание, но докато минавах покрай него, той каза…
— Не ми се слушат разправиите ви. Какво направихте?
— О… — каза Мартин и се изчерви. — Аз само… Добре де, отвърнах му нещо, което не ми се иска да повтарям, а той…
Мартин спря и изглежда се зачуди как да завърши историята без отново да хвърля вината върху Рейнълдс, затова рече неуверено:
— Във всеки случай, сър, той се канеше да ме предизвика на двубой и тогава Блайт го събори с удар. Направи го само защото знае, че не умея да се бия, а не искаше да ме гледа как се предавам пред всичките моряци. Наистина, сър, вината е моя, не негова.
— Не мога да не се съглася с вас — грубо отвърна Лорънс и в гнева си остана доволен, че Мартин се прегърби, сякаш го бяха ударили. — Когато в неделя Блайт бъде наказан с камшик, задето е ударил офицер, не забравяйте, че плаща за вашата неспособност да се въздържате. Свободен сте. Няма да излизате на палубата в продължение на седмица, освен при изрична заповед.
Устните на Мартин помръднаха, от тях се появи едно плахо „слушам, сър“ и той се спъна на излизане от каютата. Лорънс още дишаше тежко, почти се задъхваше в тежкия въздух. Въпреки усилията му гневът постепенно го напусна и отстъпи на горчиво униние. Блайт бе спасил репутацията не само на Мартин, но и на летците като цяло. Ако Мартин бе отказал поканата за двубой пред целия екипаж, щеше да очерни името на всички, независимо че разпоредбите на въздушния корпус изрично забраняваха дуелите.
Въпреки това, тук нямаше никакво място за снизходителност. Блайт бе ударил офицер пред свидетели и Лорънс трябваше да го накаже подобаващо, за да удовлетвори моряците и да накара всички в бъдеще да се замислят, преди да извършат някоя глупост. Наказанието щеше да изпълни помощник-боцмана, моряк, който най-вероятно щеше да се зарадва на шанса да набие летец, особено за подобно провинение.