— Не се разстройвай — каза той, като се опита да утеши Темерер, без да критикува твърде открито тази практика. — Има поводи за надежда, че тази търговия скоро ще престане. Въпросът ще бъде повдигнат отново още на тази сесия на парламента.
Темерер видимо се оживи от новината, но само едно бегло обяснение не го задоволи и той продължи да разпитва с огромна енергия за перспективите за отмяна на робството. Лорънс бе принуден да му обясни устройството на парламента и разликата между Камарата на общините и Камарата на лордовете, както и различните фракции, въвлечени в този дебат. За подробностите разчиташе на познанията си за дейността на баща си. Междувременно бе наясно, че всички го чуват и се стараеше да звучи обиграно.
Дори Сун Кай, който прекара цялата сутрин на палубата и видя товаренето на брига, както и реакцията на Темерер, сега внимателно наблюдаваше Лорънс и очевидно се мъчеше да налучка части от разговора. Той дойде възможно най-близо, без да преминава границата, и в една пауза помоли Темерер да му преведе. Темерер обясни нещо, Сун Кай кимна, после попита Лорънс:
— Значи вашият баща е управник, който намира тази практика за позорна?
Подобен въпрос, зададен без заобикалки, не можеше да остане без отговор, независимо кой щеше да се засегне. Непочтено би било да замълчи.
— Да, сър, така смята — отвърна Лорънс и преди Сун Кай да продължи с нови въпроси, на палубата дойде Кейнс.
Лорънс го бе повикал, за да измоли позволението му Темерер да прелети краткото разстояние до брега. Така бе прекъсната предишната дискусия, но дори и кратка, тя обтегна взаимоотношенията на борда. Моряците, повечето без твърди убеждения по въпроса, естествено, взеха страната на своя капитан. Сметнаха, че откритото изразяване на подобно мнение на този кораб е оскърбление за Райли, защото връзката му с този вид търговия беше всеизвестна.
Пощата бе откарана на брега малко преди времето за обяд на моряците. Лорд Пърбек възложи на младия флотски курсант Рейнълдс, който бе предизвикал скорошната свада, да донесе писмата за летците. Това много приличаше на умишлена провокация. Момчето още беше с насинено око от мощния удар на Блайт и се подсмихна толкова самодоволно, че Лорънс незабавно реши да отмени наказанието на Мартин седмица по-рано и напълно преднамерено каза:
— Темерер, виж, писмо от капитан Роланд. Сигурно има новини от Дувър.
Темерер внимателно наведе глава, за да разгледа писмото. Заплашителната сянка на яката му и на острите зъби, блеснали толкова наблизо, дълбоко впечатлиха Рейнълдс. Самодоволната усмивка изчезна, а със същата скорост изчезна и самият той.
Лорънс остана на палубата да прочете пощата на Темерер. Писмото от Джейн Роланд нямаше и една страница и беше пратено броени дни след отплаването им. Не съдържаше много новини, само ободрителен разказ за живота в поделението. То повдигна духа им, нищо че накара Темерер да повъздиша от носталгия по дома. Чувствата на Лорънс бяха подобни. Той обаче се зачуди защо не беше получил писма от другите колеги. След като бе пристигнал куриер, очакваше новини поне от Харкорт, за която знаеше, че пише редовно, а може би и от някой от другите капитани.
Имаше още едно писмо, този път от майка му, което бе препратено от Дувър. Летците получаваха пощата си по-бързо от всички останали. Пощенските дракони обикаляха от поделение на поделение, откъдето писмата се разпращаха по куриер на кон. Тя, очевидно, беше писала на Лорънс, преди да получи собственото му писмо, информиращо я за заминаването.
Той го отвори и прочете по-голямата част на глас, за да разведри Темерер. Тя пишеше най-вече за най-големия брат, Джордж, чието домочадие тъкмо се бе увеличило с дъщеря след трима синове. Пишеше и за политическата дейност на бащата — една от малкото теми, по които Лорънс и лорд Алъндейл бяха единодушни, и към която в момента Темерер прояви интерес. Лорънс обаче спря ненадейно по средата и прочете наум няколко реда, написани между другото, които обясняваха неочакваното мълчание от останалите летци.
Естествено всички бяхме потресени от ужасната новина за злополучието в Австрия[22]. Казват, че господин Пит се е поболя![23]. Това, разбира се, много натъжи баща ти, защото министър-председателят винаги е бил приятел на каузата. За жалост из града често се чуват мнения, че провидението е благосклонно към Бонапарт. Наистина изглежда странно един човек да обърне така изненадващо войната, когато силите са равностойни. Възмутително е колко бързо бе забравена великата победа на лорд Нелсън при Трафалгар и вашата смела отбрана на бреговете ни. Днес се намират нерешителни личности, които започват да говорят за мир с тиранина.