— Такива са заповедите — бе всичко, което отговори.
Дори Райли и Хамънд да бяха на едно мнение с него, Лорънс знаеше, че правителството едва ли ще приеме подобно извинение за престъпване на дадените заповеди.
— Съжалявам — добави той, като видя недоволното изражение на Темерер. — Виж, ето го господин Кейнс. Ела да видим дали ще ти позволи да се раздвижиш на брега. Ще се отдръпнем настрана и ще го оставим да те прегледа.
— Честно, въобще не ме боли — каза нетърпеливо Темерер и погледна към Кейнс, който най-после се отдръпна от гърдите му. — Сигурен съм, че вече мога да летя. Няма да се пресилвам.
Кейнс поклати глава.
— Може би другата седмица. Не, само недей да надаваш вой — каза твърдо, защото Темерер се засили да възрази. — Въпросът не е в дължината на полета, а в излитането — обясни неохотно на Лорънс. — Напрежението при излитането е най-опасният момент и не съм убеден, че мускулите му са готови за това.
— Но на мен ужасно ми омръзна само да лежа на палубата — печално, почти с вой, каза Темерер. — Не мога дори да се обърна като хората.
— Само още една седмица, може и по-малко — опита се да го утеши Лорънс.
Той вече съжаляваше, че въобще повдигна този въпрос и даде надежда на дракона, която се оказа напразна.
— Много съжалявам, но мнението на господин Кейнс тежи повече от моето и твоето. Трябва да го послушаме.
Темерер обаче не се примири лесно.
— Не виждам защо неговото мнение да е по-важно от моето. В края на краищата мускулите са си мои.
Кейнс скръсти ръце и каза хладно:
— Няма да споря с пациент. Щом искаш да пострадаш и да прекараш още два месеца в лежане, скачай колкото си пожелаеш.
Темерер изсумтя в отговор, а раздразненият Лорънс побърза да освободи Кейнс, преди лекарят да се бе изказал още по-провокативно. Способностите му бяха несъмнени, но имаше какво да се желае от чувството му за такт. По природа Темерер не беше опак, просто силно се разочарова от новината.
— Имам и една малко по-добра новина — каза Лорънс, в опит да повдигне духа му. — Господин Полит бе така добър да ми донесе няколко нови книги от сушата. Да донеса ли една от тях?
Темерер само измърмори нещо, отпусна унило глава през борда и се загледа в забранения бряг. Лорънс слезе за книгата с надеждата, че интересното й съдържание ще го ободри, но докато беше в каютата, корабът рязко се разлюля и една голяма вълна разплиска капки през отворените шпоминатори. Той изтича да погледне през най-близката бойница, след като набързо спаси подгизналите си писма. Видя Темерер, с едновременно гузно и самодоволно изражение, да се гмурка и изплува във водата.
Лорънс се спусна към палубата. Гранби и Ферис гледаха разтревожено зад борда. Малките лодки с проститутките и предприемчивите рибари, които се бяха струпали покрай кораба, сега бързаха паникьосано сред писъци и плясък на гребла към сигурния заслон на пристанището. Темерер гледаше сконфузено след тях.
— Не исках да ги плаша — каза. — Няма нужда да бягате — викна той, но лодките не спряха дори за миг.
Моряците бяха лишени от своето развлечение и гледаха с неодобрение. Лорънс беше повече загрижен за здравето на Темерер.
— В живота си не бях виждал толкова нелепа гледка, но той едва ли ще пострада. Въздушните торбички ще го държат на повърхността, а солената вода е полезна за раната — каза Кейнс, когато отново го повикаха. — Нямам обаче ни най-малка представа как ще го върнем на борда.
Темерер се гмурна за момент под водата и почти се изстреля навън, тласнат от своята плавателност.
— Много е приятно — викна той. — Водата въобще не е студена, Лорънс. Защо не дойдеш?
Лорънс не бе голям плувец и се притесняваше от идеята да скочи в открития океан — намираха се поне на миля от брега. Той обаче се качи в една от малките корабни лодки и отиде да прави компания на Темерер и да внимава драконът да не се преумори след толкова дълго бездействие на палубата. Вълните от играта на дракона мятаха лодката насам-натам и на моменти я потапяха, но Лорънс предвидливо бе облякъл само чифт стари бричове и най-износената си риза.
Той беше много потиснат. Поражението при Аустерлиц бе не просто една изгубена битка, а провал на внимателно замисления план на министър-председателя Пит и крах на коалицията, която трябваше да спре Наполеон. Англия не можеше сама да събере военна сила с численост дори наполовина на Великата армия, нито да я придвижи с лекота до континента. Сега, когато Австрия и Русия бяха принудени да отстъпят, положението ставаше направо безнадеждно. Дори при тези грижи обаче, той не се сдържа и се усмихна при вида на пълния с енергия и простичка радост Темерер. Скоро отстъпи пред увещанията на дракона и скочи във водата. Лорънс не плува дълго и скоро се покатери на гърба на Темерер, докато той гребеше ентусиазирано и буташе наоколо лодката с нос, сякаш му беше играчка.