Можеше да затвори очи и да си представи, че отново са в Дувър или на Лох Лаган, че им тежат само обичайните грижи на войната и вършат само работа, от която разбират. Представи си, че имат пълно доверие на приятелите си, че нацията стои твърдо зад тях и дори сегашната катастрофа не е непреодолима. Представи си, че „Преданост“ е един от многото кораби на пристанището, а площадката им за кацане е съвсем наблизо и нямат проблеми с никой принц или политик. Лорънс легна по гръб и сложи разтворена длан върху хълбока на животното, покрит със затоплени на слънцето черни люспи. За известно време дотолкова се отдаде на фантазиите си, че задряма.
— Ще можеш ли да се покатериш на борда на „Преданост“? — попита Лорънс.
Този проблем не му даваше мира. Темерер се обърна и го погледна.
— Не може ли да останем тук, на брега, докато се възстановя, а после да настигнем кораба? — предложи той. — Или — яката му потрепна от внезапно въодушевление — може да прелетим над континента и да ги срещнем от другата страна. В Централна Африка няма хора, помня от твоите карти, така че няма да има и французи, които да стрелят по нас.
— Не, но според сведенията има много диви дракони, да не говорим за другите опасни създания и заразите — каза Лорънс. — Не можем да прелетим през неизследваната вътрешност на континента, Темерер. Рискът не е оправдан, особено сега.
Темерер въздъхна и се отказа от амбициозния си план, но се съгласи да направи опит да се покатери на палубата. След още малко игра той доплува обратно до кораба и доста смая моряците, като им подаде лодката, така че не им се наложи да я изтеглят с въжета. Лорънс се бе покатерил на рамото му и известно време се съветва с Райли.
— Може би трябва да пуснем резервната котва откъм щирборда като противотежест — предложи той. — Тя и предната котва би трябвало да ни придадат стабилност. Корабът бездруго е тежко натоварен при кърмата.
— Лорънс, какво ще обяснявам в адмиралтейството, ако потопя транспортен кораб в пристанище в ясен, слънчев ден? — каза Райли, недоволен от идеята. — Смея да кажа, че ще ме обесят, при това заслужено.
— Ако се появи опасност да се преобърнем, той ще спре на секундата — отговори Лорънс. — Иначе трябва да останем в пристанището поне седмица, докато Кейнс отново му позволи да лети.
— Няма да потопя кораба — каза възмутено Темерер, като подаде глава над оградата на квартердека и се включи в разговора за изненада на Райли. — Много ще внимавам.
Капитанът продължи да се двоуми, но накрая даде позволение. Темерер успя да се надигне над водата и сграбчи борда с предните си лапи. „Преданост“ се килна към него, но не непоправимо, защото двете котви го задържаха. Темерер вдигна криле над водата, махна два пъти и подскочи и се покатери на борда на кораба.
Той се стовари на палубата без особена грация, за един кратък и лишен от достойнство момент задните му лапи задраскаха по борда, но накрая изпълзя и „Преданост“ само леко подскочи под него. Той бързо стъпи отново на крака и изтръска водата от яката си, като се преструваше, че предишната непохватност не се е случвала.
— Никак не беше трудно да се покатеря — каза със задоволство на Лорънс. — Вече може да плувам всеки ден, докато не ми позволят да летя.
Лорънс се зачуди как Райли и моряците ще приемат тази новина, но не се разтревожи особено. Готов бе да изтърпи много повече от някакви си кръвнишки погледи, ако ще види Темерер така освежен. Когато предложи да похапнат, драконът с радост се съгласи и погълна две крави и една овца.
На другата сутрин, когато Юнсин отново се появи на палубата, завари Темерер в отлично настроение — току-що излязъл от водата, нахранен и невероятно доволен от себе си. Този път се бе покатерил много по-елегантно на борда, но лорд Пърбек се оплака, че е олющил боята на кораба, а моряците недоволстваха, че лодките пак са избягали от пристанището. Юнсин извлече полза от това, защото Темерер бе благоразположен и не беше способен да изпита дори напълно заслуженото, според Лорънс, негодувание. Принцът обаче не изглеждаше доволен. Той прекара сутрешната си визита в замислено мълчание, докато Лорънс чете на Темерер от новите книги, набавени от брега от господин Полит.