— Говорите с невежество и презрение за най-великата нация на света — каза Юнсин с нарастващ гняв. — Както всичките си сънародници, които не показват уважение към по-висшестоящите, и обиждат обичаите ни.
— Можех и да ви предложа своето извинение за това, сър, ако вие самият не бяхте обиждали твърде често мен и моята страна или ако бяхте показали уважение към други обичаи освен собствените си — отговори Лорънс.
— Ние не желаем нищо ваше, нито идваме да налагаме волята си — каза Юнсин. — Вие пристигате в нашата страна от малкия си остров и ние любезно ви позволяваме да купувате чая, коприната и порцелана ни, към които храните такава страст. Това обаче не ви е достатъчно. Настоявате за още и още, докато мисионерите ви разпространяват вашата чуждоземна религия, а търговците ви изнасят контрабандно опиум. Ние не се нуждаем от дрънкулките ви, от часовниците, лампите и оръжията ви — земята ни задоволява нашите нужди. При тази неравнопоставеност е редно да покажете трикратна признателност и смирение пред императора. Вместо това вие трупате обида след обида. Твърде дълго търпяхме подобно неуважение.
Този поток от негодувание, така встрани от настоящия въпрос, се изсипа със страст и енергия. Беше по-искрен от всичко, което Лорънс бе чувал до този момент от принца, и по-необмислен. Изписалата се на лицето му изненада очевидно напомни на Юнсин къде се намират и словоизлиянието секна. За един кратък миг двамата стояха в мълчание. Лорънс все още беше възмутен и толкова неспособен да формулира отговор, сякаш Юнсин бе говорил на китайски. Той остана смутен от описанието на взаимоотношенията между страните им, което не правеше разлика между християнските мисионери и контрабандистите и по един абсурден начин отричаше общата полза от свободната търговия.
— Аз не съм политик, сър, не мога да разисквам с вас въпросите на външната политика — най-накрая каза Лорънс, — но ще защитавам до последен дъх честта и достойнството на своята нация и сънародници. С никакви аргументи няма да ме накарате да действам непочтено, най-малкото по отношение на Темерер.
Юнсин си възвърна самообладанието, но все още изглеждаше крайно недоволен. Сега поклати намръщено глава:
— Ако не мога да ви убедя да помислите за Лун Тиен Сян или за себе си, няма ли поне да защитите интересите на страната си?
После добави с дълбока и очевидна неохота:
— Да отворим за вас други пристанища освен Кантон, е изключено, но ще позволим на вашия посланик да остане в Пекин, щом така силно желаете. Освен това ще се съгласим да не влизаме във война с вас или вашите съюзници, стига да запазите почтително смирение пред императора. Гарантираме ви това, ако улесните завръщането на Лун Тиен Сян.
Той млъкна и зачака. Лорънс стоеше неподвижен, смаян, пребледнял. Тогава каза едно почти недоловимо „не“ и не дочака реакция, а напусна стаята, като рязко отметна драперията от пътя си.
Лорънс стигна слепешката до палубата и завари Темерер още спящ, спокоен, с навита покрай тялото опашка. Не го докосна, а седна на един сандък наблизо и приведе глава, за да не среща ничий поглед, и сключи ръце, за да не личи как треперят.
— Надявам се, че отказахте — най-неочаквано рече Хамънд. Лорънс, който вече бе свикнал да посреща яростни упреци, го загледа неразбиращо. — Слава богу! Не ми беше хрумвало, че той ще пробва с директен подход, при това толкова скоро. Умолявам ви, капитане, не ни обвързвайте с никакви предложения, колкото и примамливи да изглеждат, без да сте се консултирали лично с мен. Нито тук, нито когато пристигнем в Китай — добави той след малко. — Сега, моля, разкажете ми. Той ви предложи обещание за неутралитет и постоянна мисия в Пекин, прав ли съм?
В изражението му за миг проблесна нещо хищническо и Лорънс се принуди да разрови паметта си за подробности от срещата, за да отговори на въпросите му.
— Сигурен съм, че помня точно. Той бе непреклонен по въпроса, че няма да отворят други пристанища — възрази Лорънс, когато Хамънд наизвади картите си на Китай, започна да разсъждава на глас къде е най-голямата изгода и заразпитва Лорънс кое пристанище е най-удобно за товарене на кораби.
— Да, да — каза Хамънд и махна с ръка. — Но щом сме го докарали дотам да спомене възможността за постоянна мисия, можем да се надяваме на още по-голям напредък. Сигурно сте наясно, че той е твърдо против всякакви връзки със Запада.
— Да — отвърна Лорънс.
Беше изненадан, че и Хамънд е наясно, след като знаеше какви усилия полагаше дипломатът да установи добри взаимоотношения.