— Съжалявам, че го е взел толкова присърце, сър — каза безпомощно Блайт на Лорънс. — Както говореха онези матроси, всеки би им се опълчил. Не беше виновен той. Ще ми се да престане да си го мисли.
На моряците не им хареса, че виновникът получава такива грижи и в отговор обградиха с внимание Рейнълдс, който взе да се прави на мъченик. При обикновени обстоятелства той бе само един посредствен матрос и нетипичното уважение, което получаваше сега, го опияни. Крачеше наперено по палубата като някой паун и даваше ненужни заповеди само заради удоволствието да види как биват изпълнени с излишък от поклони и отдаване на чест. Дори Пърбек и Райли не изискваха нищо от него.
Лорънс се бе надявал, че общото нещастие на Аустерлиц ще сложи край на враждебните отношения между летци и моряци, но тази демонстрация поддържаше високо напрежението и в двата лагера. „Преданост“ вече наближаваше екватора и Лорънс реши да направи специални приготовления за обичайната церемония. Повече от половината летци не бяха прекосявали екватора и ако моряците получеха позволение, при сегашните настроения, да ги кръщават във водата и бръснат, Лорънс не вярваше, че ще бъде опазен редът. Той се посъветва с Райли и двамата се съгласиха той да предложи откуп от името на своите хора — три каси ром, с които предвидливо се бе сдобил в Кейп Кост. Така летците щяха да бъдат пощадени.
Моряците останаха недоволни от промяната в традицията, а няколко дори си позволиха да предрекат лош късмет за кораба. Несъмнено мнозина от тях с нетърпение очакваха възможността да унижат съперниците си. Когато най-накрая прекосиха екватора, обичайният ритуал се състоя някак тихо и вяло. Забавлява се единствено Темерер и Лорънс трябваше да го смушка, когато каза на висок глас:
— Но, Лорънс, това въобще не е Нептун, това е Григс, а Амфитрита е Бойн.
Той разпозна матросите под износените им костюми, които те не се бяха постарали да направят по-ефектни. Това предизвика едва сдържано хихикане сред екипажа, а Баджърбег[25] помощник-дърводелецът Ледоус, който бе по-трудно разпознаваем под мърлявата си перука от парцал за под, получи вдъхновение и обяви, че всеки, който се засмее на глас, ще стане жертва на Нептун. Лорънс кимна на Райли и Ледоус получи пълна свобода на действие и сред моряци, и сред летци. Бяха задържани равен брой мъже от двете групи, останалите ги аплодираха. За да раздвижи събитието, Райли изрева:
— Допълнителна чаша грог за всички, благодарение на данъка, платен от екипажа на капитан Лорънс.
Това предизвика бурни одобрителни възгласи. Някои от матросите засвириха, други затанцуваха. Ромът свърши своето и скоро вече и летците пляскаха в ритъм и тананикаха моряшките песни, въпреки че не знаеха думите. Не се получи най-възторжения и весел ритуал, но беше много по-добре, отколкото се опасяваше Лорънс.
Китайците също бяха на палубата по случай събитието. Естествено, не взеха участие в ритуала, но гледаха и обсъждаха разпалено помежду си. Този тип развлечение, разбира се, бе доста вулгарен и на Лорънс му стана малко неудобно от Юнсин, но Лиу Бао пляскаше по бедрото си и аплодираше заедно с всички, като посрещаше с гръмовен смях всяка от жертвите на Баджърбег. Най-накрая се обърна към Темерер и му зададе въпрос.
— Лорънс, той иска да знае каква е целта на церемонията и какви духове се почитат с нея — каза Темерер. — Аз също не знам какво и защо празнуваме.
— О… — Лорънс се зачуди как да обясни нелепия обред. — Прекосихме екватора, а има стара традиция онези, които не са го правили досега, да засвидетелстват своето уважение към Нептун, древноримския бог на морето, който всъщност вече не се почита официално.
— Аха! — каза одобрително Лиу Бао, когато му преведоха. — Харесва ми. Хубаво е да засвидетелстваш уважение към старите богове, дори да не са твоите. Това ще донесе на кораба много голям късмет. Освен това остават само деветнайсет дни до Нова година. Трябва да си направим празненство на борда. Това също ще донесе късмет. Духовете на нашите предци ще направляват кораба ни до Китай.
Лорънс се поколеба, но моряците слушаха заинтригувано превода и посрещнаха това изказване с голямо одобрение. И празненството, и обещаният добър късмет допаднаха на суеверните им души. Споменаването на духовете стана причина за сериозни дискусии под палубата, защото твърде напомняше за призраци. Накрая обаче всички се съгласиха, че след като са на предците, тези духове ще бъдат благосклонни към своите потомци и няма никакъв повод за страх.