— Помолиха ме за крава, четири овце и осемте ни останали пилета. В края на краищата ще се наложи да спрем на Света Елена. Утре ще завием на запад. Поне ще плаваме по-лесно, отколкото сега срещу пасатите — каза Райли след два дни, докато гледаше с недоверие как няколко китайски слуги ловяха акули. — Надявам се само ромът да не е твърде силен. Трябва да го дам на моряците в добавка към дажбата им грог, иначе няма да има никакъв празник.
— Съжалявам, че ви давам повод за притеснения, но Лиу Бао може да сложи двама като мене в малкия си джоб. Видях го как унищожи три бутилки вино на едно сядане.
Лорънс говореше от болезнен опит. Дипломатът бе вечерял с него още няколко пъти след Коледа. Дори да страдаше от последиците на морската болест, това не личеше по апетита му.
— От друга страна, Сун Кай пие съвсем малко. Доколкото мога да преценя, не различава бренди от вино.
— Да вървят по дяволите — въздъхна Райли. — Тогава се надявам някои моряци да сгазят лука, за да им забраня грога за вечерта. Какво ли ще правят с тези акули? Върнаха във водата две морски свине, а те са много по-добри за ядене.
Лорънс не знаеше какво да отговори, но не му се и наложи, защото в този момент матросът на вахта викна:
— Криле на хоризонта!
Те побързаха да идат до парапета, извадиха далекогледите и се взряха в небето, а моряците хукнаха по постовете си, в случай че последва атака. Темерер се събуди от шума и надигна глава.
— Лорънс, това е Воли — викна от драконовата палуба. — Видял ни е и идва насам.
След това съобщение той изрева в поздрав, от който всички подскочиха, а мачтите се разтропаха. Няколко моряци го изгледаха кръвнишки, но никой не посмя да възнегодува. Темерер се премести, за да освободи място и след петнайсетина минути на палубата тупна малкият куриер от порода Грейлинг и сви широките си сиво-бели криле.
— Темерер! — каза той и го мушна щастливо с глава. — Крава?
— Не, Воли, но може да ти дадем овца — отвърна отстъпчиво Темерер. — Ранен ли е? — попита той Джеймс, защото малкият дракон говореше някак носово.
Капитанът на Воли Лангфърд Джеймс стъпи на палубата.
— Здравейте, Лорънс, ето ви и вас. Търсихме ви по цялото крайбрежие — каза той и подаде ръка на Лорънс. — Не бой се, Темерер, той просто прихвана някаква отвратителна настинка в Дувър. Половината дракони охкат и кихат — такива деца са! Но той ще бъде здрав като камък след седмица-две.
Това уверение повече разтревожи, отколкото успокои Темерер и той се отдръпна от Воли. Не изгаряше от нетърпение да изпита първата си настинка. Лорънс кимна — в писмото, което получи от Джейн Роланд, се споменаваше за тази епидемия.
— Надявам се, не сте го пресилили само заради нас. Да повикам ли моя лекар? — предложи той.
— Не, благодаря, той се пресити от лекарски грижи. Скоро няма да забрави лекарството, което погълна, нито ще ми прости как му го пробутах с вечерята — рече Джеймс и махна с ръка. — Както и да е, не бяхме идвали толкова надалеч. Вече две седмици летим по южния маршрут и тук е дяволски топло, за разлика от добрата стара Англия. Воли няма да се посвени да ми каже, ако не му се лети повече, затова, докато си мълчи, оставаме във въздуха.
Той погали малкия дракон, който побутна дланта му с нос, после отпусна глава и заспа.
— Какви са новините при вас? — попита Лорънс, докато разпределяше писмата, които Джеймс му подаде. Това бе негово задължение, а не на Райли, защото пощата дойде по дракон. — Има ли промени на континента? В Кейп Кост чухме новината за Аустерлиц. Отзовани ли сме? Ферис, занесете тези на лорд Пърбек, останалите раздайте на нашия екипаж — добави и подаде писмата.
За него останаха една депеша и две писма, но вместо да ги отвори веднага, той учтиво ги пъхна в джоба си.
— За съжаление отговорът и на двата ви въпроса е „не“, но поне ще облекчим пътуването ви. Превзехме холандската колония в Кейптаун — каза Джеймс. — Наша е вече от месец, така че може да направите почивка там.
Новината обиколи палубата от край до край със страшна скорост, подхранена от ентусиазма на мъжете, които дълго бяха унивали над новината за последната победа на Наполеон. Патриотични викове огласиха „Преданост“. Повече разговори не бяха възможни, докато спокойствието не се възстанови поне донякъде. Отчасти за това помогна пощата. Пърбек и Ферис раздадоха писмата на двата екипажа и постепенно шумът се обособи на малки групички, а мнозина от мъжете потънаха в четене.