Лорънс поръча да донесат на палубата маса и столове и покани Райли и Хамънд да чуят новините. Джеймс с радост им даде по-подробно описание на събитието от това в кратката депеша. Той бе куриер от четиринайсетгодишна възраст и имаше склонност към драматизъм, макар че в този случай не разполагаше с достатъчно материал.
— Съжалявам, че историята не е по-интригуваща. Всъщност не е било истинска битка — оправда се той. — Там били нашите шотландци, а холандците разполагали само с наемници. Те побягнали още преди нашите да стигнат до града и комендантът трябвало да се предаде. Хората все още не са съвсем спокойни, но генерал Беърд не им се бърка в местните дела, затова те не вдигат голям шум.
— Това със сигурност ще ни улесни при зареждането на провизии — каза Райли. — Няма да се наложи да спираме в Света Елена и така ще спестим повече от две седмици. Чудесна новина наистина.
— Ще останете ли за вечеря — обърна се Лорънс към Джеймс, — или трябва да потеглите веднага?
Воли рязко се изкиха зад гърба му и произведе силен и стряскащ звук.
— Уф — каза малкият дракон, събуждайки се от сън, и потърка носа си с лапа, като се мъчеше да избърше слузта.
— О, престани, нищожество! — рече Джеймс и стана, взе голяма ленена кърпа от дисагите и избърса Воли с досада, породена от дългата практика. — Явно ще пренощуваме тук — каза, имайки предвид Воли. — Няма нужда да го пришпорвам, в график сме. Сега може да напишете писма и да ми ги дадете. Оттук се връщаме у дома.
…Така клетата ми Лили, също както Екзидий и Мортифер, бе пропъдена от удобната си площадка чак в Пясъчниците, защото неволно пръска киселина, когато кихне. По думите на лекарите в този рефлекс участват едни и същи мускули. Тримата са възмутени от своето положение, защото пясъкът влиза навсякъде и те се дръгнат като пълни с бълхи кучета, независимо колко се къпят.
Максимус е в немилост, защото започна да киха пръв, а останалите дракони искат да обвинят някого за Нещастието си. Той обаче го понася добре. Както Бърклими заръча да пиша: „Пукната парà не дава за тях и хленчи по цял ден, освен когато е зает да си тъпче търбуха, защото апетитът му ни най-малко не е пострадал.“
Иначе сме много добре. Всички ви пращат поздрави, драконите също — предайте това на Темерер. Той ужасно много им липсва, макар че за съжаление открихме една много долна причина за скръбта им и тя е чиста Алчност. Очевидно той ги е научил как да си отварят и после затварят Кошарата за хранене. Така са си похапвали, когато пожелаят, без никой да разбере. Гузната им тайна бе открита едва след като забелязахме, че Стадата по необясним начин намаляват, а драконите в нашата формация са все прехранени. Когато ги разпитахме, те си признаха всичко.
Трябва да приключвам, защото имаме Патрул, а Волатил отпътува утре сутринта. Молим се за вашето леко пътуване и скорошно завръщане.
Катрин Харкорт
— Какво чувам от Харкорт? Учил си драконите да крадат от кошарата? — попита Лорънс, като вдигна поглед от писмото.
Той отдели един час преди вечеря да прочете пощата и да напише отговори. Темерер се сепна с толкова издайническо изражение, че вината му беше несъмнена.
— Не е вярно, не съм ги учил да крадат — отвърна. — Овчарите в Дувър са много мързеливи и невинаги идват сутрин, затова ние чакаме ли, чакаме пред кошарите. Бездруго овцете са предназначени за нас, така че не може да се нарече кражба.
— Трябваше да заподозра нещо, когато престана да се оплакваш от закъсненията им — каза Лорънс. — Как го правеше, за бога?
— Вратницата е съвсем проста — отговори Темерер. — Има само едно резе, което се вдига съвсем лесно, а после се отваря сама. Нитидос се справяше най-добре, защото е с най-дребни лапи. Трудното е да опазиш животните да не излизат. Първия път, когато си отворих, те избягаха до едно. C Максимус ги гонихме с часове… Никак не е смешно — добави той смутено, докато седеше и наблюдаваше Лорънс с огромно възмущение.
— Извини ме — каза Лорънс, щом отново успя да си поеме дъх. — Ужасно съжалявам, просто си представих теб, Максимус и овцете… О, боже! — и той отново избухна в смях, въпреки че се мъчеше да се сдържи.
Това привлече учудените погледи на екипажа му, а Темерер обидено се нацупи.
— Има ли други новини в писмото? — хладно попита драконът, когато Лорънс най-после престана.
— Не, но имаш много поздрави от всичките дракони — каза помирително Лорънс. — Може да се утешиш с мисълта, че те са болни и ако беше при тях, ти също щеше да се разболееш — добави, като видя как Темерер унива при спомена за приятелите си.