— Ако си бях у дома, щеше да ми е все едно дали съм болен. Бездруго сигурно ще се заразя от Воли — отвърна мрачно драконът и погледна натам.
Дребният Грейлинг сумтеше тежко в съня си. От ноздрите му се издуваха и спадаха сополиви балончета, а под полуотворената му уста се бе събрала малка локва от слюнка. Лорънс не таеше надежда за обратното, затова смени темата.
— Имаш ли някакви съобщения? Ще сляза да напиша отговори, за да ги дам на Джеймс. Боя се, че това е последният ни шанс за дълго време напред да пратим писмо по куриер. Нашите не летят до Далечния Изток, освен по неотложен повод.
— Предай им само, че ги обичам — рече Темерер — и кажи на капитан Харкорт и адмирал Лентън, че онова не е кражба. Кажи също на Максимус и Лили за поемата на дракона, сигурно ще им е интересно да чуят за това. И как се научих да се покатервам на борда, и как прекосихме екватора, и за Нептун и Баджърбег.
— Стига, стига толкова, че ще трябва да напиша цял роман — отвърна Лорънс и се изправи с лекота.
За щастие кракът най-сетне спря да го боли и той вече не куцаше по палубата като някой старец. Той погали Темерер.
— Да дойдем ли да си пием портвайна при теб?
Драконът изсумтя и го побутна любвеобилно с нос.
— Благодаря ти, Лорънс, много ще ми е приятно, а искам да чуя и други новини от Джеймс, освен тези в твоите писма.
Лорънс приключи с отговорите точно когато часовникът удари три. Обядът с гостите му премина в необичаен комфорт. Обикновено той спазваше официално благоприличие, а Гранби и останалите офицери се придържаха към примера му, докато Райли и неговите подчинени го правеха по своя воля и според морските обичаи. Те се потяха над ястията в дебелите си жакети и пристегнати шалчета на врата. Джеймс обаче притежаваше вроденото за летците незачитане на етикета, съчетано със самоувереността на човек, който е капитан, дори и само на куриер, от четиринайсетгодишна възраст. Когато слезе в каютата, той не се поколеба да свали връхните си дрехи и каза:
— За бога, тесничко е тук. Сигурно се задушавате, Лорънс.
Лорънс последва примера му, воден от желание да го накара да се чувства удобно. Незабавно същото направи и Гранби, а след кратко чудене ги последваха и Райли и Хамънд. Само лорд Пърбек остана с куртка и студено изражение, очевидно изпълнен с неодобрение. Обядът премина в добро настроение. По молба на Лорънс Джеймс запази новините си за по-късно, когато се настаниха удобно на драконовата палуба с пури и портвайн. Така ги чуваше и Темерер, а тялото му ги отделяше от любопитните уши на останалите от екипажа. Лорънс освободи летците да слязат на бака и наблизо остана само Сун Кай, който, както обикновено, бе излязъл на чист въздух в позволения ъгъл на драконовата палуба. Бе достатъчно близо, че да подслуша, но тази информация не го вълнуваше.
Джеймс имаше големи новини за движението на формациите. Почти всички дракони от средиземноморската дивизия бяха пратени на Ламанша. Летификат и Екскурзий заедно с формациите си трябваше да послужат за непробиваема защита, в случай че Бонапарт, окуражен от успеха си на континента, направеше нов опит за инвазия по въздуха.
— При цялото това преразпределение няма да има кой да спре нападение над Гибралтар — каза Райли. — Трябва също да държим под око Тулон. Вярно че пленихме двайсет кораба при Трафалгар, но сега всички гори в Европа са на разположение на Бонапарт и той може да си построи нови. Надявам се правителството да е помислило за това.
— По дяволите! — каза Джеймс и стъпи тежко на пода. До този момент столът му бе наклонен под опасен ъгъл, докато той бе вдигнал крака на парапета. — Такъв съм глупак! Сигурно не сте чули за господин Пит.
— Още ли боледува? — загрижено попита Хамънд.
— Ни най-малко — отвърна Джеймс. — Почина преди две седмици и повече. Новините са го убили, казват. Легнал болен, когато чул за примирието, и повече не станал.
— Бог да го прости — каза Райли.
— Амин — Лорънс бе дълбоко потресен.
Пит не беше възрастен, на години бе по-млад от баща му.
— Кой е господин Пит? — поинтересува се Темерер и Лорънс му обясни за поста министър-председател.
— Джеймс, случайно да знаете кой ще сформира новия кабинет? — попита той.
Зачуди се как това щеше да се отрази на него и на Темерер и дали новият премиер нямаше да възприеме различна политика спрямо Китай — дали щеше да е по-отстъпчив, или по-войнствен.