— Сигурно баща ви е войник като вас? — рязко каза Юнсин. — Малко ли е имуществото му, че не може да обезпечи всичките си синове?
— Не, сър, баща ми е лорд Алъндейл — каза Лорънс, жегнат от намека. — Фамилното ни имение е в Нотингамшър и съвсем не може да се нарече малко.
Юнсин изглеждаше изненадан и някак недоволен от този отговор, но може би просто се мръщеше на супата, която сервираха точно в този момент. Беше съвсем бистър бульон, белезникав, странен на вкус, димящ и рядък, поднесен с канички яркочервен оцет за овкусяване и голямо количество къса и необичайно хрупкава юфка във всяка купичка.
Докато прислужниците я сервираха, преводачът тихо шепнеше в отговор на някакъв въпрос на Сун Кай и сега се наведе над масата и попита:
— Капитане, баща ви има ли роднинска връзка с краля?
Макар и учуден от въпроса, Лорънс бе благодарен за този повод да остави лъжицата. Супата щеше да му се опъне дори без да бяха минали вече шест ястия.
— Не, сър, не бих се осмелил да нарека Негово Величество свой роднина. Родът на баща ми произхожда от Плантагенетите[26]. Имаме само далечна връзка със сегашния двор.
Сун Кай изслуша превода и продължи да упорства.
— А в по-близко родство ли сте с краля от онзи лорд Макартни?
Преводачът произнесе името някак неясно и отначало Лорънс не разбра, че говорят за бившия посланик, докато Хамънд не му прошепна припряно кого има предвид Сун Кай.
— О, без съмнение — каза Лорънс. — Той се е издигнал до благородническото звание чрез служба на короната. Не че това се смята за по-малко благородно, уверявам ви, но баща ми е единайсети граф на Алъндейл и титлата му датира от 1529 година.
Още докато говореше, той се развесели от абсурдната ревност, с която защитаваше потеклото си на другия край на света, в компанията на хора, за които това не бе от никакво значение, при положение, че у дома никога не беше тръбил за него. Нещо повече, той често се бе бунтувал срещу бащините си лекции по въпроса, а бе чувал не една и две, особено след първия си безуспешен опит да избяга на кораб. Изглежда, четирите седмици, в които ги слушаше ежедневно в кабинета на баща си, бяха оказали неподозиран ефект върху него, щом сравнението с голям дипломат от уважаван род го накара да даде толкова превзет отговор.
Обратно на очакванията му обаче Сун Кай и сънародниците му показаха огромен интерес към тази информация. До този момент Лорънс се бе сблъсквал с родословието си само в лицето на някои високомерни роднини, а сега бе притиснат да дава подробности от семейната история, за които имаше само смътни спомени.
— Моля да ме извините — каза най-накрая, когато съвсем се отчая. — Трудно ми е да ги подредя в главата си, без да ги запиша, съжалявам.
Това бе злополучен избор на тактика. Лиу Бао, който също слушаше с интерес, веднага каза:
— О, това е съвсем лесно — и помоли за четка и мастило.
Прислужниците изнесоха супата и на масата се освободи място. Изведнъж всички, които се намираха наблизо, се наведоха да гледат — китайците от любопитство, британците за самозащита, защото имаше още едно блюдо, а никой освен готвачите не бързаше то да пристигне.
Лорънс имаше чувството, че го наказват прекалено тежко за моментната му суета. Той бе принуден да прави родословно дърво на дълъг свитък оризова хартия под погледите на всички присъстващи. Към трудността да изписва латинските букви с четка за рисуване се добавяше и тази да си припомни различните си праотци. Наложи се да постави въпросителен знак на мястото на някои собствени имена, но след няколко разклонения и прескачането на една линия на Франконската династия най-накрая стигна до Едуард III. Резултатът не бе ласкателен за краснописа му, но китайците си го предадоха от ръка на ръка повече от веднъж. Те го обсъдиха ентусиазирано помежду си, макар че сигурно разбираха тази писменост, колкото той — тяхната. Юнсин дълго се взира в листа, но лицето му остана лишено от емоции. Сун Кай накрая го получи, нави го и го прибра за съхранение, с израз на огромно задоволство.
За щастие това сложи край на темата, но вече нямаше оправдание да се бави следващото блюдо. Поднесоха осемте пожертвани кокошки наведнъж на огромни плата, димящи от лют, рядък сос. Те бяха поставени на масата и умело накълцани на малки парчета с помощта на касапски сатър. Лорънс, с известно отчаяние, позволи да напълнят отново чинията му. Месото бе превъзходно, крехко и сочно, но вече бяха преяли, а това дори не беше последното ястие. Когато отнесоха пилешкото почти недокоснато, сервираха риба, пържена в сланина, взета от осоленото свинско на матросите. Гостите само разчоплиха това блюдо, както и последвалите десерти — кейк с ким и сладки бухтички в сироп, пълнени с гъста червена паста. Прислужниците бяха особено нетърпеливи да ги сервират пред най-младите офицери и се чу жаловитият глас на Роланд:
26
Английски кралски род от Анжуйската династия, управлявал Англия от 1154 г. до 1485 г. — Бел. прев.