— Да, наистина — отвърна Райли.
Беше разсеян и сега, когато Лорънс го загледа, забеляза, че е истински недоволен и смутен.
— Какво се е случило? Да не би нещо да не е наред?
Лорънс огледа такелажа и мачтите, но всичко беше нормално. Във всеки случай сетивата и интуицията му казваха, че корабът плава безпроблемно или поне толкова добре, колкото може — все пак беше тежък и тромав.
— Лорънс, никак не ми харесва да се занимавам с клюки, но не мога да скрия това — каза Райли. — Онзи ваш кадет Роланд… Той… така де, Роланд беше заспал в каютата на китайците. Когато си тръгвах, слугите ме попитаха с помощта на преводача къде е каютата му, за да го занесат.
Лорънс вече се ужасяваше от края на разказа и никак не се изненада, когато Райли добави:
— Но преводачът каза „тя“. Тъкмо щях да го поправя, когато погледнах… С две думи, Роланд е момиче. Нямам представа как го е крила толкова дълго.
— О, триста дяволи! — рече Лорънс, твърде уморен и раздразнен от преяждането и преливането, че да внимава с езика. — Нали не споменахте на никого, Том? На никого?
Райли поклати предпазливо глава и Лорънс продължи:
— Умолявам ви да си мълчите. Истината е следната: Лонгуингите отказват да летят с капитан мъж. Също и някои от другите породи, но те не са толкова значими. Лонгуингите са порода, без която не можем, затова за тях трябва да бъдат обучени жени.
Райли заговори несигурно, с полуусмивка:
— Сериозно ли… Но това е абсурд. Нали лидерът на вашата формация беше на кораба със своя Лонгуинг? — възрази той, като видя, че Лорънс не се шегува.
— За Лили ли говорите? — надигна се Темерер. — Неин капитан е Катрин Харкорт, а тя не е мъж.
— Истина е, уверявам ви — каза Лорънс, докато Райли местеше поглед от него към Темерер и обратно.
— Но, Лорънс, самата мисъл… — Райли започна да им вярва и се ужаси. — Здравият разум не може да понесе подобно кощунство. Щом ще пращаме жени на война, защо не ги вземем и на корабите? Ще удвоим силите си. Какво от това, че палубите ще се превърнат в бордеи и няма да има кой да утеши децата на брега?
— Недейте така, от едното не следва задължително другото — отвърна Лорънс, раздразнен от това преувеличение. На него самия не му допадаше тази практика, но нямаше желание да слуша подобни патетични аргументи. — Не твърдя, че може или трябва да навлезе навсякъде, но го приемам там, където жертвата на малцина ще означава сигурност и щастие за всички останали. Жените офицери, които познавам, не са били подмамени в армията, нито са били принудени от обстоятелствата, които обикновено карат един мъж да търси работа, и ви уверявам, че никой не си и помисля дори да ги оскърби.
Това обяснение не помогна на Райли да се примири, но той изостави общите аргументи и се хвана за конкретното:
— Значи наистина възнамерявате да задържите това момиче на служба? — попита той вече с по-скоро жаловит, отколкото възмутен тон. — И за целта ще го карате да се облича с мъжки дрехи? Това позволено ли е?
— Има официална клауза за жени офицери във въздушния корпус, одобрена от Короната — каза Лорънс. — Съжалявам, че ви създадох подобни грижи, Том. Надявах се напълно да избегна обясненията, но сигурно очаквах твърде много, при положение че ще прекараме седем месеца на борда. Честна дума — добави той, — аз самият бях силно потресен, когато за пръв път научих за тази практика. Оттогава служих с няколко жени и те наистина не са обикновени. Израсли са с този начин на живот и възпитанието им е по-решаващо от природата.
Темерер следеше разговора с надигната глава и растящо недоумение и сега каза:
— Ни най-малко не разбирам какво значение има. Лили е женска и в битка се справя не по-зле от мен, или почти — добави с нотка на превъзходство.
След тази забележка Райли, на когото Лорънсовите успокоения не подействаха, изглеждаше сякаш го карат да защити съществуването на приливите или фазите на луната. Дългият опит на Лорънс го бе подготвил за радикалните възгледи на Темерер.
— Жените като цяло са по-дребни и по-слаби от мъжете, Темерер, и по-трудно понасят лишенията на военната служба.
— Не съм забелязал капитан Харкорт да е по-дребна от останалите — каза Темерер. Той обаче говореше от позицията на своите девет метра височина и осемнайсет тона тегло. — Аз съм по-малък от Максимус, а Месория е по-малка от мен, но това не означава, че не ни бива в боя.
— Драконите и хората са различни — отвърна Лорънс. — Освен всичко друго, жените трябва да раждат и да се грижат за децата, а вашите женски само снасят яйцето и го излюпват.