Пристигнаха на „Преданост“ почти по мрак и Лорънс откри, че е изпуснал много повече от времето за хранене. Още един моряк беше забелязал Фън Ли през нощта и резултатът бе като при Трип. Докато Лорънс бе отсъствал, историята за призрака, силно преувеличена, обиколи кораба и здраво се загнезди в съзнанието на екипажа. Опитът му да обясни случката не даде резултат, всички бяха напълно убедени. Още трима души се заклеха, че през нощта са видели как един призрак танцува жита на реята на фока, а мъжете на вахта потвърдиха, че той цяла нощ е обикалял по такелажа.
Самият Лиу Бао наля масло в огъня. Когато чу историята по време на разходката си по палубата, той поклати глава и изказа мнение, че призракът е знак, че някой на борда е имал неморални отношения с жена. В тази категория влизаха почти всички от екипажа. Те взеха да негодуват с препалена чувствителност срещу чуждоземните привидения и нервно обсъдиха въпроса на вечеря. Всеки се мъчеше да убеди себе си и останалите, че не е възможно той да е виновникът, че неговото прегрешение е било дребно и невинно, пък и нали възнамерява да се ожени за нея веднага щом се завърнат…
Засега всеобщото подозрение не бе паднало върху определен човек, но това бе само въпрос на време и тогава животът на окаяника нямаше да струва пукната пара. Междувременно мъжете започнаха да вършат неохотно нощните си задължения и стигнаха дотам, че да откажат да изпълнят заповеди, заради които се налагаше да останат сами в някоя част на палубата. Райли се опита да даде личен пример, като излизаше извън полезрението по време на своята вахта, но не постигна желания ефект, защото си личеше как преди това набира кураж. Лорънс грубо сгълча Алън, първият от собствения му екипаж, който спомена призрака, и никой повече не заговори за това в негово присъствие. Авиаторите обаче бяха склонни по време на вахта да стоят близо до Темерер и да се движат на групички.
Темерер, от своя страна, изпитваше твърде големи неудобства, че да обръща голямо внимание на това. Не можеше да си обясни страховете и сподели разочарованието си, задето не бе видял привидението, при положение, че толкова други го бяха зървали. Той обаче прекарваше повече от времето си в сън и чести кихавици, които отправяше встрани от кораба. Когато се появи кашлицата, се опита да я скрие, защото нямаше желание да го тъпчат с лекарства. Кейнс запарваше билките в голям казан в камбуза още след първите признаци на болестта и зловонието им се просмукваше през дъските. Късно на третия ден драконът бе обхванат от пристъп, който не можа да потисне. Кейнс и помощниците му дотътриха на палубата казана с лекарството — гъста, почти пихтиеста кафеникава микстура, която плуваше в море от втечнена оранжева мас. Темерер погледна нещастно в казана.
— Налага ли се? — попита.
— Помага най-добре, ако се изпие горещо — отвърна непреклонно Кейнс, затова Темерер стисна очи и преглътна.
— О, не… — каза след първата глътка.
Сграбчи бъчвата с вода, която му бяха приготвили и я обърна в устата си, като разля повечето по шията си и палубата.
— Не мога да пийна и глътка повече — рече и остави бъчвата, но накрая, след достатъчно увещания и обещания, изгълта всичко, колкото и да му се гадеше.
Лорънс стоеше до него и го галеше притеснено. Кейнс реагира доста рязко на първото му предложение за кратка почивка, затова той не посмя да проговори отново. Най-накрая Темерер приключи и се свлече на палубата с думите:
— Никога повече няма да се разболявам.
Въпреки недоволството му кашлицата наистина отслабна и тази нощ той спа по-добре, защото дишането му силно се облекчи.
Лорънс остана до него както всяка друга нощ по време на болестта му. Темерер спеше спокойно и той стана свидетел докъде са готови да стигнат мъжете, за да не срещнат призрака. Ходеха по двама до носа на кораба, скупчваха се покрай двата фенера, вместо да поспят. Дори офицерът на вахта не се отдалечаваше много и пребледняваше всеки път, когато отидеше да обърне пясъчния часовник и да удари камбаната.
Нямаше какво да отвлече вниманието им от този страх — времето беше ясно, малко вероятно бе да ги застигне вражески кораб, с който да влязат в битка, а всеки друг кораб просто би ги подминал. Лорънс не си пожелаваше подобна среща, но ситуацията не можеше да продължава дълго. Той се надяваше почивката да разсее този мит, когато пристигнеха в пристанището.
Темерер изсумтя в съня си и се поразбуди, изкашля се и въздъхна нещастно. Лорънс го погали и отвори книгата в скута си. Близкият фенер хвърляше слаба светлина и той зачете бавно на глас, докато Темерер не склопи отново клепачи.