Девета глава
— Не искам да ви се меся — каза генерал Беърд, демонстрирайки желание тъкмо за обратното, — но тази година ветровете към Индия са дяволски непредвидими, зимният мусон едва-що приключи. Има голяма вероятност да ви отвеят обратно тук. Най-добре изчакайте пристигането на лорд Каледон, особено след новината за Пит.
Той беше млад мъж, сериозен на вид, с издължено лице и решително изражение. Високата изправена яка на униформата повдигаше брадичката му и придаваше на врата му вдървен вид. Новият британски губернатор още не бе пристигнал и Беърд бе поел временно управлението на Кейптаун. Беше се настанил в големия укрепен дворец в центъра на града, в подножието на планината Тейбъл. Дворът бе облян от слънчева светлина, байонетите на маршируващите войници хвърляха замъглени отблясъци, а обходните стени спираха бриза, от който офицерите бяха настръхнали на идване от брега.
— Не можем да останем до юни — каза Хамънд. — По-добре би било да отплаваме и да ни забави морето, отколкото да бездействаме пред погледа на принц Юнсин. Той вече ме разпита колко очакваме да продължи пътуването и къде другаде ще спираме.
— Аз лично ще се радвам да потеглим веднага, щом заредим с продукти — рече Райли, остави празната си чаша и кимна на прислужника да му сипе още чай. — Корабът ни не е от най-бързите, но съм готов да заложа хиляда лири, че ще устои на всякакви метеорологични условия. Естествено — добави по-късно, когато с Лорънс се връщаха на борда, — не горя от желание да го изпробвам при тайфун. Нямах това предвид, мислех си само за обикновено лошо време, може би малко дъжд.
Те се заеха с подготовката за най-дългата останала отсечка от пътя. Не просто купуваха жив добитък, но и консервираха осолено месо, тъй като в пристанището още нямаше от официалните военноморски провизии. За щастие продукти имаше в изобилие. Заселниците не се бунтуваха срещу окупацията и с удоволствие им продаваха от своите животни. Лорънс се вълнуваше най-вече от въпроса с консумацията, защото след настинката Темерер рязко изгуби апетит, започна да недоволства от храната и да се оплаква от липса на вкус.
Там нямаше истинско поделение, но, предупреден от Воли, Беърд бе очаквал пристигането им и беше подготвил за почивка на дракона една широка, зелена поляна близо до площадката за кацане. Темерер отлетя дотам и Кейнс му направи основен преглед. Лекарят го накара да положи глава на земята и да отвори широко челюсти, след което влезе вътре с фенер, като си проправяше внимателно път през зъбите, за да надникне в гърлото.
Лорънс гледаше притеснено отвън заедно с Гранби и забеляза, че тънкият разцепен език на Темерер, обикновено бледорозов на цвят, сега бе покрит плътно в бяло, осеяно с грозни червени петна.
— Предполагам, че това е причината да няма усещане за вкус. Иначе няма нищо необичайно в състоянието на хранопровода — каза Кейнс, докато излизаше от пастта на Темерер, съпроводен от аплодисменти. Местни и заселнически деца се бяха струпали на оградата, запленени като от цирково представление. — Езиците им имат и обонятелни рецептори и вероятно това допринася за неудобството.
— Това не е обичаен симптом, нали? — попита Лорънс.
— Не помня да съм виждал дракон да изгуби апетит заради настинка — разтревожено рече Гранби. — Обикновено стават още по-гладни.
— Той просто е по-придирчив към храната — отвърна Кейнс. — Просто трябва да се насилиш да се храниш, докато болестта не отмине — добави строго към Темерер. — Хайде, ето ти малко прясно говеждо. Да те видим как ще го изядеш.
— Ще се помъча — каза драконът, изпускайки въздишка, която през запушения му нос прозвуча повече като скимтене. — Само че е много досадно да дъвчеш ли, дъвчеш, когато храната няма никакъв вкус.
Той послушно, но без ентусиазъм налапа няколко големи парчета, но само ги разкъса, без да преглъща. После отново се обърна да издуха носа си в малкия трап, изкопан специално за тази цел, и го забърса в купчина широки палмови листа.
Лорънс го наблюдава мълчаливо, после тръгна по тясната пътека, която се виеше от площадката за кацане към замъка. Откри Юнсин, Сун Кай и Лиу Бао да почиват в резиденцията за официални гости. Вместо с тежки кадифени драперии стаята бе засенчена с деликатни завеси. Двама слуги се бяха изправили до широко отворените прозорци и раздвижваха въздуха с огромни ветрила от нагъната хартия, друг стоеше дискретно наблизо и допълваше чашите с чай. В тази обстановка Лорънс се почувства мръсен и запотен. Яката му бе подгизнала и увиснала на врата след тежкия ден, а ботушите му бяха покрити с прах и опръскани с кръв от недовършения обяд на Темерер.