Моряците бяха твърде заети със суеверните си страхове и не внимаваха достатъчно. Три дни след отплаването Лорънс се събуди преди зазоряване от един неспокоен сън. През преградната стена, отделяща каютата му от съседната, проникна гласът на Райли. Той яростно гълчеше клетия лейтенант Бекет, който беше на среднощната вахта. През нощта вятърът се бе обърнал и засилил и Бекет бе задал грешен курс, като бе пропуснал да свие част от платната на гротмачтата и бизана. Обикновено грешките му се коригираха от по-опитните матроси, които кашляха многозначително, докато той не улучеше правилната команда. Този път обаче нямаше кой да го предупреди, защото мъжете повече ги интересуваше да не се натъкнат на призрака и да избягват палубата, и сега „Преданост“ бе отнесена далече на север от своя курс.
Вълнението стигаше петнайсет фута под просветляващото небе. Вълните бяха бледи, зеленикави и бистри като стъкло под разпенените си гребени. Надигаха се в остри върхове и после се разливаха една върху друга в огромни облаци от пръски. Лорънс се качи на драконовата палуба и придърпа напред периферията на непромокаемата си шапка. Устните му пресъхнаха и се сбръчкаха от солта. Темерер се беше свил на кълбо възможно най-далече от ръба на палубата, а кожата му бе мокра и лъскава под светлината на фенера.
— Дали няма да засилят огъня в печките на камбуза? — попита някак умоляващо Темерер.
Той надигна глава изпод крилото си с присвити от водните пръски очи и покашля, за да придаде драматизъм. Най-вероятно преувеличаваше, защото се бе възстановил напълно от настинката още преди да напуснат пристанището, но Лорънс не желаеше да рискува. Водата не беше студена, но внезапните пориви на вятъра от юг носеха хлад. Той нареди на екипажа да покрие Темерер с мушами, които впрегачите зашиха една за друга за по-голяма стабилност.
Драконът изглеждаше странно под импровизираната завивка, от която се подаваше само носът му, и шаваше тромаво като оживял куп пране, опиташе ли да смени положението на тялото си. Щом му беше сухо и топло, Лорънс нямаше нищо против, затова игнорира сподавения кикот откъм бака, както и възраженията на Кейнс срещу глезенето на пациентите и поощряването на преструвките. Времето не позволяваше да се чете на палубата и той също се скри под мушамите, за да прави компания на Темерер. Покривалото задържаше не само жегата от камбуза под тях, но и телесната топлина на дракона. Скоро Лорънс свали палтото си и му стана сънливо, затова не внимаваше в разговора и отговаряше разсеяно.
— Спиш ли, Лорънс? — попита Темерер.
Въпросът събуди Лорънс и той се зачуди дали наистина е спал дълго, или мушамата е закрила гледката, защото беше съвсем тъмно.
Той се измъкна изпод тежкото покривало. Океанът бе станал гладък като стъкло и право напред, по дължината на целия източен хоризонт се простираше плътен остров от моравочерни облаци. Изгревът светеше зад техните пълни, брулени на вятъра краища и ги обагряше в яркочервено. Дълбоко в сърцевината им проблясваха светкавици и очертаваха внушителната им маса. Далече на север друга верига от облаци маршируваше към множеството пред очите им, което се виеше по цялото небе и почти бе стигнало до кораба. Небето право над тях още беше ясно.
— Господин Фелоус, заръчайте да донесат веригите за буря — каза Лорънс и прибра далекогледа си. По такелажа вече кипеше дейност.
— Може би трябва да избягате от бурята по въздуха — предложи Гранби, когато се присъедини към него.
На Гранби това предложение му се стори съвсем логично. Макар че и преди беше пътувал с транспортни кораби, той бе служил главно на Гибралтар и Ламанша и нямаше особен опит в открито море. Повечето дракони можеха да останат във въздуха по цял ден само ако се рееха на вятъра и ако преди това бяха добре нахранени. Това беше широко разпространен начин да ги предпазят, ако транспортният кораб се натъкнеше на гръмотевична буря или вихрушка, а това не беше нито едно от двете. Лорънс само поклати отрицателно глава в отговор.
— Хубаво направихме, че зашихме тези мушами. Ще му е по-добре с тях под веригите — каза той и видя, че Гранби го разбра.
Веригите за буря бяха донесени от трюма една по една и положени на кръст на гърба на Темерер. Железните брънки бяха дебели колкото момчешка китка. През тях прокараха тежки, подсилени въжета и ги закачиха за скобите в четирите ъгъла на драконовата палуба. Лорънс провери всички възли и накара да оправят някои от тях, преди да обяви, че е доволен.