Джарвис бе по-възрастен мъж, изгубил голяма част от левите си ръка и крак след неприятно падане от гърба на дракона, при когото служеше като впрегач. След възстановяването си, станало против всякаква логика, бе преназначен на лека служба в лондонското поделение, което се ползваше изключително рядко. Имаше странен несиметричен вид с дървения си крак и металната кука за ръка. Бездействието го беше направило малко ленив и опак, но Лорънс често се проявяваше като добър негов слушател и сега получи топло посрещане.
— Ще бъдеш ли така добър да предадеш съобщение от мен — попита Лорънс, след като отказа чаша чай. — Заминавам за Дувър, да помогна с каквото мога. Не искам Темерер да се измъчва заради мълчанието ми.
— Непременно ще му го предам и ще му го прочета. Ще има нужда, клетият приятел — Джарвис закуцука и донесе мастилница и писалка. Лорънс обърна къс ненужна хартия, за да напише бележката.
— Дебелакът от адмиралтейството дойде пак преди няма половин час с цяла сбирщина морски пехотинци и онези високомерни китайци. Още са там и дрънкат небивалици на животното. Ако не си тръгнат скоро, не отговарям, ако то ги схруска. Грозен морски мизерник. Не знам защо си мисли, че разбира нещо от дракони. Ще ме прощавате, сър — добави бързо Джарвис.
Ръката на Лорънс трепна над листа и мастилото опръска първите няколко реда и масата. Той отговори нещо тривиално и се помъчи да продължи писмото, но думите не идваха. Постоя така над недовършеното изречение, докато нещо едва не го хвърли на земята. Масата се катурна и мастилото се разля по пода. Отвън долетя ужасяващ тътен, като най-тежката буря, като зимна виелица в Северно море.
Перодръжката беше още в ръката му. Той я хвърли и отвори вратата със замах, а Джарвис закуцука след него. Ехото още трептеше във въздуха. Елси седеше на задните си крака и отваряше и затваряше нервно криле, докато Холин и Роланд се мъчеха да я успокоят. Малцината други дракони в поделението също бяха вдигнали глави, надзъртаха над дърветата и съскаха тревожно.
— Лорънс — викна Роланд, но той не й обърна внимание. Вече беше далече, тичаше, а ръката му несъзнателно хвана дръжката на сабята. Той излезе на площадката и видя, че пътят му е препречен от срутени постройки и няколко паднали дървета.
Хиляди години преди римляните да започнат да опитомяват западните породи дракони, китайците вече били майстори в това изкуство. Те ценели красотата и интелигентността повече от военната храброст и гледали с известно високомерие на огнедишащите и плюещите киселина породи, уважавани високо на запад. Техните въздушни легиони били толкова многобройни, че нямали нужда от това, което смятали за евтина показност. Те обаче не презирали всеки един от тези необичайни таланти и в лицето на Селестиала достигнали върха на своите постижения. Той съчетава всички други достойнства с една изтънчена смъртоносна мощ, която китайците наричат „божествен вятър“ — ревът със сила, по-голяма от тази на артилерийски огън.
Лорънс беше виждал само веднъж разрушенията, причинени от божествения вятър — в битката при Дувър, когато Темерер го използва крайно ефикасно срещу Наполеоновите въздушни сили. Тук обаче дърветата бяха понесли удара от упор. Нападали бяха като кибритени клечки, а стволовете им се бяха пръснали на трески. Цялата груба структура на казармите също се бе сгромолясала на земята, едрият хоросан беше напълно раздробен, а тухлите — натрошени и пръснати. Подобни разрушения можеше да причини ураган или земетресение. Внезапно поетичното име на тази сила започна да звучи много по-логично.
Свитата от морски пехотинци лежеше в храстите, опасващи площадката. Лицата им бяха пребледнели и застинали от ужас. От всички тях само Барам се бе задържал на крака. Китайците също не бяха отстъпили, но до един се бяха проснали на земята в покорно преклонение, с изключение на принц Юнсин, който стоеше непоколебимо начело.
Един паднал вековен дъб с още полепнала по корените пръст ги бе оградил в края на площадката. Зад него, с едната лапа на ствола, стоеше Темерер и се извисяваше внушително над главите им.
— Не смейте да ми говорите така — каза, навеждайки глава към Барам. Зъбите му бяха оголени, а заострената яка около главата му бе вдигната и трепереше от гняв. — Не ви вярвам нито за миг и не желая да слушам подобни лъжи. Лорънс никога не би приел друг дракон. Ако сте го отпратили, ще го намеря, а ако сте го наранили…
Той започна да поема дъх за още един рев, гърдите му се издуха като корабно платно в буря и този път злочестите мъже бяха право на пътя му.