Лорънс напразно протестира. Уилоуби го последва по петите като усърдно овчарско куче по целия път до палубата. Темерер се надигна тревожно в мига, когато ги видя, и придърпа Лорънс, за да го заслони с тялото си, докато останалите летци се скупчиха зад гърба му. Явно Гранби не бе запазил тайната.
— Зле ли си ранен? — Темерер го подуши по цялото тяло с изваден и потрепващ език.
— Нищо ми няма, уверявам те, само една цицина на ръката — отвърна Лорънс и се опита да отмести дракона, но тайничко се радваше, че киселото му настроение поне за момента е отминало.
Гранби се мушна под паравана на тялото на Темерер и пренебрегна студения поглед на Лорънс.
— Готово, направихме си график за вахта. Лорънс, нали не мислиш, че случилото се е инцидент, или че той те е взел за някой друг?
— Не — Лорънс се поколеба, после неохотно се съгласи, — това не беше първият му опит. Тогава не заподозрях нищо, но вече съм почти сигурен, че след новогодишната вечеря той се опита да ме бутне по стълбите.
Темерер изръмжа дълбоко и с голяма мъка се въздържа да не забие нокти в палубата, която вече носеше дълбоките следи от мятането му по време на бурята.
— Радвам се, че е паднал зад борда — злобно каза той. — Дано са го изяли акули.
— А аз не се радвам — отвърна Гранби. — Така по-трудно ще докажем защо го е направил.
— Едва ли причината е била от лично естество — рече Лорънс. — Не съм разменил и десет думи с него, пък и да бях, той не би ме разбрал. Може да е полудял — добави той, но не особено убедено.
— Два пъти, а единият е посред тайфуна — каза с презрение Гранби. — Не, малко вероятно. Трябва да е действал по заповед, а това означава, че на дъното стои принцът или някой от другите китайци. Трябва спешно да разберем, преди да направят нов опит.
Темерер енергично подкрепи тази идея и от Лорънс се откъсна една тежка въздишка.
— Най-добре да повикаме Хамънд в каютата ми и да му разкажем — каза. — Той може да има някаква представа какви са мотивите им, освен това ще ни е нужен по време на разпитите.
Хамънд изслуша новината с видима и нарастваща тревога, но идеите му бяха от съвсем друго естество.
— Наистина ли предлагате да разпитаме брата на императора и неговата свита като банда обикновени престъпници, да ги обвиним в заговор за убийство, да изискаме алибита и доказателства? Мисията ни ще има толкова шансове за успех, колкото и ако драснете клечката на муниционния склад и потопите кораба. Даже повече, защото ако всички сме мъртви и на дъното на океана, няма да има повод за скандал.
— А вие какво предлагате? Да стоим и да им се усмихваме, докато накрая се докопат до Лорънс? — попита Гранби с нарастващ гняв. — Така май ще ви е най-удобно: ще остане един човек по-малко, който да възразява срещу връщането на Темерер, пък въздушният корпус да вземе да се обеси.
Хамънд се обърна към него:
— Първата ми грижа е за страната ни, а не за който и да е човек или дракон. Такава трябва да е и вашата, ако имате поне мъничко чувство за дълг…
— Достатъчно, господа — намеси се Лорънс. — Дългът ни е да затвърдим мира с Китай, а първата ни надежда трябва да бъде да постигнем това, без да изгубим Темерер. По тези въпроси не може да има спор.
— В такъв случай не може да предприемате такива действия — отсече Хамънд. — Дори да намерите някакво доказателство, какво очаквате да се случи? Да оковем принц Юнсин?
Той направи пауза, за да се овладее.
— Не виждам никаква логическа причина, нито доказателства, че Фън Ли не е действал сам. Казвате, че първото нападение е дошло след Нова година. Възможно е несъзнателно да сте го обидили по време на угощението. Може той да е бил фанатик, разгневен, че притежавате Темерер, или пък обикновен луд. А може напълно да грешите и това, всъщност, ми се струва най-вероятно. И двата инцидента са станали в неясни и хаотични условия. Първият е бил след употреба на алкохол, а вторият — посред буря…
— Замълчете, за бога! — грубо се обади Гранби, от което Хамънд зяпна. — Сега ще кажете, че Фън Ли е имал основателна причина да бута Лорънс по стълбите и да го напада с лост.
Самият Лорънс за момент бе загубил ума и дума при това нагло предположение.
— Сър, ако някоя от хипотезите ви е вярна, тогава няма защо да се боите от разследване. Фън Ли едва ли е успял да скрие лудостта или фанатизма си от своите сънародници, а ако съм го обидил, със сигурност е споделил с някого.
— Подобно разследване ще се приеме като дълбоко оскърбление към брата на императора, което ще предопредели успеха или провала ни в Пекин — отвърна Хамънд. — Не само не ви подкрепям, сър, а абсолютно ви забранявам. Ако направите такъв неблагоразумен опит, ще направя всичко по силите си да убедя капитана на кораба да ви арестува в името на краля.