С това Хамънд приключи разговора. Гранби затвори вратата след него с малко повече от необходимата сила.
— Никога не съм се изкушавал повече да разбия нечий нос. Лорънс, Темерер може да ни превежда, ако му водим китайците.
Лорънс поклати глава и посегна към гарафата. Бе превъзбуден и го знаеше, затова нямаше доверие на моментната си преценка. Той подаде чаша на Гранби, излезе със своята на кърмата, седна и се загледа в океана. В бака се разбиваха спокойни и тъмни петфутови вълни. Накрая той остави настрани чашата.
— Не, опасявам се, че трябва да се откажем, Джон. Колкото и да не харесвам методите на Хамънд, трябва да призная, че има право. Само си помислете какво ще стане, ако оскърбим императора с това разследване, а не намерим доказателство или логично обяснение…
— Ще трябва да се простим с шанса си да задържим Темерер — примирено довърши мисълта му Гранби. — Сигурно сте прав и засега трябва да го преглътнем, но, проклет да съм, ако ми харесва.
Темерер не можа да проумее решението им.
— Не ме е грижа, че нямаме доказателства — каза разгневено той. — Няма да стоя и да чакам той да те убие. При следващата му поява тук, аз ще го убия и това ще сложи точка.
— Не, Темерер, не можеш! — Лорънс беше ужасен.
— Убеден съм, че мога — възрази драконът. — Той сигурно няма да излезе отново на палубата — добави замислено, — но може да избия прозорците на кърмата и така да се добера до него. Или да му хвърлим бомба.
— Исках да кажа, че не бива — поправи се Лорънс. — Дори да имахме доказателство, не можем да го преследваме. Ще ни обявят война.
— Защо е толкова ужасно ние да го убием, но не и той да убие теб? — настоя Темерер. — Защо той не се бои от обявяването на война?
— Без подходящо доказателство правителството ни няма да предприеме мерки — каза Лорънс. Беше почти сигурен, че правителството нямаше да обяви война дори да разполагаше с доказателства, но прецени, че за момента този аргумент не му е от полза.
— Но нали не е позволено да търсим доказателства — отвърна Темерер, — а на мен не ми е позволено да го убия. Вместо това трябва да се държим учтиво с него, за да угодим на правителството. До гуша ми дойде от това правителство, което никога не съм виждал, но все настоява да върша неприятни неща и никому нищо добро не е сторило.
— Да оставим настрана политиката. Не можем да сме сигурни, че принц Юнсин има нещо общо с тази история — каза Лорънс. — Хиляди въпроси са без отговор. Защо му е да ме убива, защо би го възложил на прислужника си, а не на някого от стражите, дали все пак Фън Ли наистина не е имал някаква лична причина, за която не знаем нищо? Не може да се убиват хора само по подозрение, без да разполагаме с доказателства. Това е престъпление. После няма да се чувстваш никак добре, уверявам те.
— Напротив — измърмори Темерер и започна да гледа сърдито.
За огромно облекчение на Лорънс Юнсин не излезе на палубата в следващите няколко дни, което позволи страстите на Темерер да поутихнат. Когато най-после се появи отново, в държанието му нямаше никаква промяна. Той поздрави Лорънс с предишната сдържана вежливост и започна да рецитира поезия на дракона, който, въпреки вътрешната си съпротива, след известно време се заинтригува и забрави да гледа кръвнишки. Той просто не беше злопаметен по природа. Ако Юнсин изпитваше някаква вина, това не пролича по нищо и Лорънс започна да подлага на съмнение собствената си преценка.
— Може да съм се заблудил — каза нещастно на Гранби и Темерер, когато Юнсин си тръгна. — Детайлите вече ми се губят. В края на краищата, бях замаян от изтощение. Сигурно клетият човек е дошъл да ми помогне, а аз съм си измислил цялата история. С всеки изминал момент тя ми изглежда все по-невероятна. Абсурдно е братът на китайския император да се опитва да ме убие, не съм никаква заплаха за него. Накрая ще се съглася с Хамънд, че съм само един пияница и глупак.
— А аз не съм съгласен — отвърна Гранби. — Аз също не мога да открия логиката, но идеята, че на Фън Ли просто му се е дощяло да ви удари по главата, е пълна глупост. Ще продължим да ви охраняваме. Да се надяваме, че принцът няма да опровергае Хамънд.
Десета глава
Изминаха още три седмици без интересни събития, когато на хоризонта се появи остров Нови Амстердам. Темерер остана в захлас от групичките блестящи тюлени. Повечето от тях се припичаха мързеливо по плажовете, а по-енергичните идваха да играят в килватера на кораба. Те не се стесняваха от моряците, нито дори от войниците, които упражняваха мерника си на тях, но когато драконът влезе във водата, се разбягаха моментално. Дори онези от плажа бавно се затътриха по-надалече от водата.