Изоставеният Темерер направи обидено няколко кръгчета около кораба и се качи обратно на борда. С времето беше усъвършенствал тази маневра и сега „Преданост“ почти не се разлюля. Тюлените постепенно се върнаха и очевидно нямаха нищо против той да наднича от кораба, макар че се гмуркаха надълбоко, ако твърде много приближеше глава до водата.
Бурята беше отнесла кораба на юг, близо до четиридесетия паралел, и той почти не беше напреднал на изток. Това им струваше повече от седмица път.
— Единствената полза от това е, че мусонът най-после задуха — каза Райли, докато се консултираше с Лорънс над картите. — Оттук можем да се отправим директно към Холандските Източни Индии. Ще мине поне месец и половина, без да видим земя, но сега пратих лодките на острова и ще попълним запасите си с няколкодневен лов на тюлени.
От каците с осолено тюленско месо се носеше остра воня. Още две дузини прясно заклани животни висяха в клетки от подкрановите греди. На следващия ден, вече в открито море, китайските готвачи разфасоваха половината от тях на палубата и изхвърлиха разточително зад борда главите, опашките и вътрешностите. После сервираха на Темерер купчина леко запечени котлети.
— Не е зле, но с повечко пипер и може би още малко от печения лук — каза той с присъщата му вече придирчивост.
Нетърпеливи да му угодят, те веднага промениха блюдото по негов вкус. Той го погълна с удоволствие и се отпусна в дълга дрямка, без да съзнава, че е предизвикал неодобрението на корабния готвач и целия екипаж. Готвачите не почистиха след себе си и горната палуба остана подгизнала в кръв. Тъй като това се случи следобед, на Райли сърце не му даде да кара моряците да мият палубата за втори път този ден. Когато Лорънс и останалите старши офицери седнаха на вечеря, вонята бе нетърпима, а малките прозорци трябваше да останат затворени, за да не влиза острата миризма от останалите трупове, провесени навън.
За нещастие готвачът на Райли бе проявил разточителността на китайските си колеги. Основното ястие на масата бе един прекрасен златист пай. Цялата седмична дажба масло бе заминала за тестото, наред с последния пресен грах от Кейптаун, сервиран с купа горещ сос. Когато обаче разрязаха пая, ги лъхна специфичната миризма на тюленско и всички взеха само да чоплят в чиниите си.
— Няма смисъл — каза Райли с въздишка и върна съдържанието на чинията си в платото. — Джетсън, отнесете го в столовата на матросите. Ще бъде жалко да иде на вятъра.
Другите последваха примера му и се задоволиха с останалите ястия, но на масата остана тъжна празнина. Когато отнесе платото, стюардът бе чут да коментира на висок глас зад вратата „чужденците, които не знаят как да се държат цивилизовано и развалят апетита на другите“.
Когато отвориха една бутилка за утеха, корабът се друсна по странен начин, какъвто Лорънс досега не бе усещал. Райли веднага скочи към вратата, но Пърбек каза:
— Вижте там — и посочи през прозореца.
Веригата се люлееше свободно, а клетката с месото я нямаше. Всички се облещиха от изненада. После на палубата избухна суматоха от викове и крясъци и корабът рязко зави с щирборда под звуците на пушечни изстрели и пропукване на дърво. Райли побърза да излезе и останалите го последваха плътно по петите. Лорънс беше на стълбата, когато корабът отново се разтресе. Той се смъкна четири стъпала по-надолу и едва не събори Гранби.
Те изскочиха на палубата като изстреляни с катапулт. Пред тях лежеше кървав крак в обувка с катарама и копринен чорап — всичко, което бе останало от курсанта на вахта Рейнълдс. Още две тела бяха проснати на разцепената бордова ограда, очевидно пребити до смърт. Темерер седеше на драконовата палуба и се оглеждаше обезумяло. Останалите мъже на палубата се катереха по такелажа или тичаха към предната стълба, където се бутаха с желаещите да се качат матроси.
— Вдигнете флага! — каза Райли.
Той се опитваше да извиси глас над шума и скочи да задържи руля, като викна на помощ още няколко моряци. Кормчията Басън не се виждаше никакъв и корабът се отклоняваше от курса си. Движеше се равномерно, така че явно не бяха закачили риф, а нямаше и следа от други кораби. Хоризонтът беше чист.
— По местата в бойна готовност!
Звукът на барабана потуши всяка надежда да научат какво става, но това бе идеалният начин да се въведе ред сред паникьосаните мъже — най-спешната задача за момента.