Лорънс се изненада. Не му беше хрумнало, че в очите на Темерер морският дракон може да не е страховито чудовище.
— Темерер, този звяр нямаше нищо общо с драконите — каза му той. — Той не говореше, нямаше разум. Прав си, дойде да търси храна, но всяко животно ловува.
— Защо говориш така? — попита Темерер. — Той не знаеше английски, френски или китайски, но беше създание на океана. Как да научи човешки езици, щом не живее сред хора? На негово място аз също нямаше да ги разбирам, а не съм лишен от разум.
— Ти самият видя, че то беше съвсем неразумно — каза Лорънс. — Изяде четирима от екипажа ни, уби други шестима. Мъже, не тюлени или други безсловесни зверове. Това беше нечовешка… нецивилизована постъпка — поправи се той след лошия избор на думи. — Никой досега не е опитомявал морски дракон, дори китайците.
— С това ми казваш, че ако едно създание не служи на хората и не живее според техните обичаи, то не е интелигентно и може спокойно да бъде убито — яката на Темерер потрепна и той предизвикателно вдигна глава.
— Съвсем не — рече Лорънс, докато се чудеше как да го успокои. За него равнодушието в погледа на животното бе достатъчно красноречив факт. — Казвам само, че ако беше разумно, щеше да е в състояние да се научи да общува и ние щяхме да сме чували за него. В края на краищата, много дракони избират да живеят без гледачи и отказват да разговарят с хора. Рядкост е, но все пак се случва и не е причина да смятаме драконите за неразумни същества — и той се зарадва, че е намерил подходящ пример.
— А какво става с тези дракони? — попита Темерер. — Какво ще стане с мен, ако откажа да се подчиня? Нямам предвид на една-единствена заповед, а да откажа да служа във въздушния корпус.
Досега говореха принципно. Този неочакван конкретен въпрос стресна Лорънс и даде на разговора една по-рискована насока. За късмет моряците бяха приключили с опъването на платната и се бяха събрали на бака, където разиграваха порционите си грог на зарове. Шепата останали на пост летци пък си приказваха тихичко до бордовата ограда. Нямаше вероятност някой да е дочул тези думи и Лорънс бе благодарен за това. Другите можеше да ги изтълкуват погрешно и да решат, че драконът е нелоялен. Той лично не вярваше, че съществува опасност Темерер да пожелаела напусне корпуса и приятелите си. Помъчи се да отговори спокойно:
— Неопитомените дракони живеят съвсем спокойно сред природата. Ако пожелаеш, може да идеш при тях. Има една голяма колония при залива Кардиган в Северен Уелс. Много било красиво.
— Ами ако не искам да живея там, а някъде другаде?
— Как ще се изхранваш? — попита Лорънс. — Добитъкът се отглежда от човека.
— Щом човекът е затворил всички овце в кошари и не е оставил нито една в дивата природа, не е редно да се оплаква, ако понякога си вземам от тях — отвърна Темерер. — Но дори и да го прави, винаги мога да си уловя риба. Какво ще стане, ако реша да живея край Дувър, да летя свободно, да се храня с риба и да не закачам чуждите стада? Хората ще ми позволят ли?
Лорънс твърде късно забеляза, че са нагазили в опасни води и горчиво съжали, че е насочил разговора в тази посока. Той отлично знаеше, че никой не би оставил Темерер да живее така. Хората се ужасяваха от идеята сред тях да има дракон на свобода, макар и напълно предсказуем. Възраженията им щяха да са многобройни и основателни, но от гледна точка на Темерер това бе несправедливо ограничаване на свободите му. Лорънс не знаеше как да отговори, без да накърни чувството му за справедливост. Драконът разбра смисъла на мълчанието му и кимна.
— Отново ще ме оковат и отведат насила — каза Темерер. — Ще ме принудят да живея в резерват и ще ме спрат, ако се опитам да го напусна. Това важи за всички дракони. Струва ми се — мрачно добави той, а в гласа му имаше нотка на потиснат гняв, — че сме точно като робите. Понеже сме по-малко на брой и сме по-големи и опасни, получаваме великодушно отношение, докато те търпят жестокости, но не сме свободни също като тях.
— Мили боже, не е така — каза Лорънс и се изправи.
Той остана ужасен и смутен от тази забележка, както и от собствената си слепота. Зачуди се дали Темерер не се беше стреснал от веригите за буря и дали подобни мисли не бяха минавали и преди през ума му. Не му се вярваше да са резултат единствено от последната битка.
— Не е така, обвиненията ти са напълно неоснователни — повтори Лорънс.
Знаеше, че не е в състояние да спори с дракона по доста философски въпроси, но точно тази идея бе абсурдна и той се чувстваше задължен да го покаже на Темерер, само да можеше да намери подходящите думи.