— Темерер — извика Лорънс, като се покатери непохватно по руините, спусна се надолу по купчината и не забеляза треските, които се забиха в дрехите и кожата му. — Темерер, аз съм добре, тук съм…
Темерер се обърна рязко още на първата дума и прекоси площадката само с две крачки. Лорънс не помръдна. Сърцето му биеше лудо, но не от страх. Предните лапи със страховитите дълги нокти стъпиха от двете му страни. Лъскавото тяло на Темерер се уви закрилнически около неговото, внушителните люспести страни на животното се издигнаха като блестящи черни стени, а ъгловатата глава полегна до него.
Той положи ръце на муцуната на Темерер и за момент опря буза в мекия му нос. Темерер изрази нещастието си с ниско ръмжене.
— Лорънс, Лорънс, повече не ме изоставяй.
Лорънс преглътна.
— Скъпи приятелю — каза той и замлъкна. Нямаше какво да му отговори.
Двамата стояха, опрели главите си в мълчание, забравили за околния свят, но само за кратко.
— Лорънс — викна Роланд някъде отвън. Беше останала без дъх, а гласът й бе настоятелен. — Темерер, отмести се, приятелю.
Темерер вдигна глава и неохотно се премести колкото да могат да говорят, но през цялото време остана между Лорънс и групата на Барам. Роланд се провря под предната му лапа и застана до Лорънс.
— Знам, че не можеше да не дойдеш при Темерер, но това ще изглежда зле в очите на човек, който не разбира драконите. За Бога, не позволявай на Барам да те въвлече в още нещо. Отговаряй му смирено като на ядосана майка, изпълни всичко, което ти нареди. — Тя тръсна глава. — По дяволите, Лорънс, не ми се иска да те изоставям, когато си в подобно затруднение, но телеграмите пристигнаха, а всяка минута е от значение.
— Естествено, че не можеш да останеш — отвърна той. — В Дувър те очакват, най-вероятно за да поведеш атаката. Ние ще се справим тук, не се бой.
— Каква атака? Битка ли ще има? — Темерер бе подочул разговора. Той сви нокти и погледна далече на изток, сякаш оттук можеше да види как формациите се издигат в небето.
— Тръгвай и се пази, моля те — бързо каза Лорънс на Роланд. — Извини ме пред Холин.
Тя кимна:
— Помъчи се да останеш спокоен. Ще говоря с Лентън преди да потеглим. Корпусът няма да остане безучастен. Достатъчно лошо е, че ви разделиха, а сега и този безобразен натиск — да тревожат всичките дракони по този начин. Това не бива да продължава и никой не може да те вини за постъпката ти.
— Не се тревожи и не се бави нито миг повече. Атаката е по-важна — въодушевено каза той, сякаш вярваше на уверенията й, но и двамата знаеха, че положението е безнадеждно. Лорънс не съжаляваше нито за миг, че се е приближил до Темерер, но открито бе нарушил заповед. Нямаше Военен съд, който да го оправдае. Барам щеше да докаже обвиненията и Лорънс нямаше да може да отрече. Не вярваше да го обесят, това не бе неподчинение на бойното поле и обстоятелствата го оправдаваха до известна степен, но ако още служеше във флота, щяха да го разжалват. Нямаше избор, трябваше да си понесе последствията. Той се усмихна насила, Роланд стисна набързо ръката му и тръгна.
Китайците станаха на крака и си върнаха самообладанието. Изглеждаха по-добре от опърпаните морски пехотинци, които сякаш бяха готови всеки момент да побягнат. Всички заедно тръгнаха да прескачат падналия дъб. По-младият официален пратеник Сун Кай мина пъргаво напред и заедно с един от слугите подаде ръка на принца, за да му помогне да слезе. Юнсин се препъваше в тежката бродирана роба и оставяше по прекършените клони шарена паяжина от блестяща коприна. Ако изпитваше дори част от ужаса, изписан по лицата на англичаните, това по нищо не личеше. Той изглеждаше непоклатим.
Темерер не сваляше от групата свиреп, мрачен поглед.
— Няма да стоя тук, докато всички останали са в битка, независимо какво искат тези хора.
Лорънс го погали утешително по шията.
— Не им позволявай да те разстроят. Запази спокойствие, скъпи приятелю. Нервите няма да подобрят положението ни.
Темерер само изсумтя, а окото му остана приковано в тях. Яката му продължаваше да е вдигната, с насочени шипове. Той не бе в настроение за отстъпки.
Силно пребледнелият Барам не бързаше да доближи Темерер, но Юнсин му заговори остро. Ако се съдеше по жестовете му към Темерер, той повтаряше исканията си настоятелно и гневно. От своя страна, Сун Кай стоеше настрана и изучаваше с внимание Лорънс и Темерер. Най-накрая Барам тръгна намръщено към тях, очевидно намирайки спасение от страха в гнева. Лорънс често бе виждал това държание у мъжете в навечерието на битка.
— Такава е, значи, дисциплината във вашия корпус — започна Барам. Това бе дребнаво и злобно, след като неподчинението вероятно бе спасило живота му. Той самият, изглежда, го осъзнаваше, затова се ядоса още повече. — Но пред мен такива не минават, Лорънс. Ще си получиш заслуженото. Сержант, арестувайте го…
Не чуха края на изречението. Барам потъна, смали се, разпенената му червена уста се отваряше и затваряше като на риба на сухо. Думите станаха недоловими, докато земята се отдалечаваше под краката на Лорънс. Ноктите на Темерер бяха сключени внимателно около тялото му и големите черни криле пореха небето с широки махове нагоре, нагоре, нагоре през мъгливия лондонски въздух, който покриваше със сажди кожата на Темерер и изпъстряше с точици ръцете на Лорънс.
Лорънс се настани удобно в сключените нокти и пътува в мълчание. Белята вече бе сторена и той знаеше, че не е много разумно да иска от Темерер да го връща на земята. В размаха му се усещаше истинска ярост, едва сдържан гняв. Летяха много бързо. Лорънс погледна надолу с известно безпокойство, когато отминаха градските стени. Темерер летеше без сбруя и сигнализация и Лорънс се опасяваше, че оръдията може да се насочат към тях. Това обаче не стана. Темерер имаше характерна черна кожа и тъмносини и перлено сиви ивици по краищата на крилете и бе лесно разпознаваем. Или може би прелетяха твърде бързо, за да предизвикат реакция.
Те оставиха града зад гърба си петнадесет минути след излитането и скоро излязоха от обхвата дори на най-дългоцевния мускет. Под тях пътищата се разклониха през посипаните със сняг хълмове, въздухът замириса на чисто. Темерер увисна за момент във въздуха, тръсна глава, за да падне прахолякът, и кихна шумно. С това пораздруса Лорънс, но после продължи да лети вече с по-спокойно темпо и след още минута-две обърна глава и проговори:
— Добре ли си, Лорънс? Нали не ти е неудобно?
Прозвуча доста угрижен. Лорънс го потупа по лапата, която му бе наблизо.
— Да, добре съм.
— Много съжалявам, че те отнесох така — каза Темерер, поуспокоен от топлината в гласа на Лорънс. — Моля те, не се сърди, не можех да позволя на онзи мъж да те арестува.
— Не се сърдя — отвърна Лорънс. И наистина, в сърцето му имаше единствено непреодолима радост, че лети отново, че чувства потока енергия през тялото на Темерер, дори и по-рационалната му половина да знаеше, че това няма да продължи дълго. — Ни най-малко не те виня, че отлетя, но се боя, че вече трябва да се връщаме.
— Не. Няма да те предам на онзи мъж — твърдо отсече Темерер и Лорънс със страх осъзна, че вижда неговия закрилнически инстинкт в действие. — Той ме излъга, не те допусна до мен, а накрая искаше да те арестува. Трябва да се радва, че не го смачках.
— Скъпи приятелю, не можем да бягаме без посока — каза Лорънс. — Ако го направим, ще станем престъпници. Ще можем да се изхранваме единствено чрез кражби. Ще изоставим всичките си приятели.
— Не съм им от никаква полза, ако седя в поделение в Лондон — Темерер казваше самата истина и Лорънс не намери какво да му отговори. — Но нямам намерение да бягам без посока, макар че — добави замечтано — сигурно щеше да е хубаво да правим, каквото си пожелаем. Едва ли ще се забелязва липсата на няколко овце тук и там. Но не и докато имаме да водим битка.
— О, не — Лорънс погледна слънцето и си даде сметка, че летят на югоизток, право към поделението в Дувър. — Темерер, няма да ни позволят да се включим в битката. Лентън ще трябва да ми нареди да се върна, а ако не се подчиня, ще ме арестува толкова бързо, колкото и Барам, уверявам те.
— Не вярвам адмиралът на Обверсария да те арестува — каза Темерер. — Тя е много мила и винаги е била учтива с мен, макар че е много по-възрастна и е дракон-водач. Пък дори да опита, там са Максимус и Лили, те ще ми помогнат. А ако мъжът от Лондон дойде и отново се опита да те арестува, ще го убия.
Последното той добави с обезпокоителна кръвожадна страст.