Виковете се понесоха над водата и голям брой пъргави джонки се стекоха да ги пресрещнат. Тълпяха се нагъсто и неведнъж се удариха една в друга и в „Преданост“, въпреки виковете, с които екипажът се мъчеше да ги пропъди.
От брега потеглиха още лодки, докато моряците спускаха котва с огромна предпазливост, наложена от близостта на нежеланите посетители. Лорънс се изненада от китайските жени, които наизлязоха по плажа със странна ситнеща походка. Някои бяха с богати и елегантни рокли, всички водеха малки деца и бебета и се тълпяха във всяка свободна гемия, без да пазят тоалетите си. За късмет вятърът беше умерен, а водното течение — слабо, иначе нестабилните, претоварени лодки със сигурност щяха да се преобърнат и да донесат смъртта на мнозина. Сега обаче те доплуваха близо до „Преданост“ и жените вдигнаха децата над главите си, сякаш махаха с тях за поздрав.
— Защо го правят, за бога?
Лорънс не бе виждал подобна проява. Предишният му опит с китайките показваше, че те много се пазят от погледите на западните мъже. Той дори не подозираше, че са толкова многобройни в Макао. Странното им поведение днес започна да привлича вниманието на западняците и на брега, и на палубите на другите кораби, акостирали в пристанището. Лорънс с тревога забеляза, че оценката му от предишната вечер не е била погрешна — в пристанището имаше два френски военни кораба. И двата бяха красиви и спретнати. Единият имаше две палуби и шейсет и четири оръдия, а по-малкият беше тежка фрегата с четиридесет и осем.
Темерер наблюдаваше случващото се с огромен интерес и пръхтеше развеселен при вида на някои от бебетата. Бяха много смешни в тежките си бродирани рокли, като наденички в коприна и злато, и предимно плачеха от недоволство, че ги размахват във въздуха.
— Ще ги попитам — каза той и се наведе през парапета, за да говори с една от по-напористите жени.
Тя бе избутала съперничка, за да осигури място на джонката за себе си и своето отроче — дебело момченце на около две години, което, неизвестно как, бе успяло да запази безропотно, флегматично изражение на кръглобузото си лице, въпреки че го навираха почти в устата на Темерер. Когато чу отговора й, драконът примигна и пак седна.
— Не съм сигурен, защото тя звучи по малко по-различен начин — каза той, — но мисля, че са дошли да видят мен.
Той обърна глава с престорено равнодушие и се зае тайно, както очевидно смяташе, да търка кожата си с муцуна, чистейки я от несъществуващи петънца. Продължи да подхранва суетата си, като се настани на по-видно място, изправи глава, разтърси криле и ги остави да паднат небрежно покрай тялото му. Яката му бе широко отворена от възбуда.
— На късмет е да видиш Селестиал — явно Юнсин смяташе това за всеизвестен факт, но все пак разшири обяснението си. — Иначе няма къде да го видят, защото са прости търговци.
Той презрително обърна гръб на спектакъла.
— Ние с Лиу Бао и Сун Кай ще отидем до Гуангджоу, за да се срещнем с управителя и вицекраля на провинцията и да пратим известие на императора за пристигането си — каза той, като употреби китайското име за Кантон и застина в очакване, затова Лорънс се принуди да му предложи да вземат корабната баржа.
— Позволете да ви напомня, Ваше Височество, че очакваме да стигнем Тянсън след три седмици. Помислете дали да не отложите известията за столицата.
Лорънс имаше предвид, че ще си спестят известни усилия — разстоянието бе повече от хиляда мили. Юнсин обаче даде да се разбере, че това предложение му се струва скандално и показва липса на дължимото към трона уважение. Лорънс бе принуден да се извини. Оправда се с непознаването на местните обичаи, но това не умилостиви принца. Накрая Лорънс с радост качи тримата дипломати на баржата, макар че за тях с Хамънд остана само малката корабна лодка, за да стигнат до срещата си на брега. Голямата лодка вече бе заета с превозването на нови запаси от вода и добитък.
— Мога ли да ви донеса нещо, което ще ви облекчи, Том? — попита Лорънс, надничайки в каютата на Райли.
Райли надигна глава от възглавницата и махна с изнемощяла, прежълтяла ръка.
— Много по-добре съм, но не бих отказал малко портвайн, стига тук да намерите бутилка с прилично качество.
Имам чувството, че устата ми е изтръпнала от този ужасен хинин.
Успокоен донякъде, Лорънс отиде да се сбогува с Темерер, който бе накарал мичманите и куриерите хубаво да го почистят, въпреки че това беше излишно. Китайските посетители набраха смелост и започнаха да хвърлят на борда цветя, както и други, не толкова безобидни предмети. Лейтенант Франке се яви пребледнял пред Лорънс и в тревогата си забрави да заеква.