— Сър, хвърлят запален тамян на кораба. Моля ви, накарайте ги да спрат.
Лорънс се качи на драконовата палуба.
— Темерер, моля те, кажи им да не хвърлят запалени предмети. Роланд, Дайър, наблюдавайте ги. Ако метнат още нещо, което носи опасност от пожар, веднага го изхвърлете обратно. Надявам се да имат достатъчно здрав разум, че да не запалят фойерверки — добави той, но не много уверено.
— Аз ще ги спра — обеща Темерер. — Ще провериш ли дали има къде да кацна на брега?
— Да, но не съм обнадежден. Селището е разположено на не повече от десет квадратни километра и е плътно застроено — отвърна Лорънс. — Може обаче да прелетим над него, че дори и над Кантон, стига мандарините да не възразят.
Английската фабрика се издигаше с лице към главния плаж, така че не бе трудна за откриване. Насъбралото се множество бе привлякло вниманието на комисарите и те пратиха посрещачи. Предвождаше ги висок, млад мъж в униформа на частната войска на Източноиндийската компания. Набиващите се на очи бакенбарди и орловият нос му придаваха хищнически вид, който се засилваше от будния блясък в очите му.
— Майор Херетфорд, на вашите услуги — каза той с поклон. — Може ли да отбележа, сър, че дяволски се радваме да ви видим — добави с войнишка прямота, щом влязоха вътре. — Шестнайсет месеца. Вече бяхме започнали да мислим, че никой няма да реагира.
Лорънс си спомни с неприязън за конфискуваните от Китай кораби на Източноиндийската компания. Той почти бе забравил случката, разсеян от пътуването и зает със собствените си грижи за положението на Темерер. Тя обаче едва ли бе останала скрита от погледите на англичаните в колонията и те сигурно бяха прекарали следващите месеци в нетърпение да отвърнат на жестоката обида.
— Значи не сте предприели никакви действия? — попита Хамънд със загриженост, стигаща почти до страх, с която наново спечели антипатията на Лорънс. — Това щеше да е много вредно за нас.
Херетфорд го изгледа косо.
— Да, комисарите решиха, че обстоятелствата налагат да умилостивим Китай и да изчакаме официална реакция.
От тона му не оставаше съмнение какво е личното му мнение по въпроса. Лорънс изпита съчувствие, въпреки че иначе нямаше високо мнение за частната войска на компанията. Херетфорд обаче изглеждаше умен и компетентен, а неколцината му подчинени демонстрираха добра дисциплина — оръжията им бяха поддържани, а униформите изрядни, въпреки нетърпимата жега.
Кепенците в залата бяха спуснати и не допускаха жаркото слънце отвън. Веялки раздвижваха влажния, душен въздух. Щом приключиха запознанствата, бяха поднесени чаши с кларет, охладен с лед от избата. Комисарите се наеха да пратят пощата в Англия. След тази първоначална размяна на любезности, започна деликатен, но настойчив разпит за целта на мисията.
— Ние естествено се радваме да чуем, че правителството е компенсирало капитани Местис, Холт и Грегсън, както и Компанията, но едва ли ще преувелича, ако кажа, че този инцидент нанесе огромни щети на цялата ни дейност.
Сър Джордж Стонтън говореше тихо, но твърдо. Беше началник на комисарите въпреки сравнително младата си възраст, получил поста по силата на дългогодишния си опит с тази нация. Като дванайсетгодишно момче бе придружил мисията на Макартни заедно с баща си и беше сред малцината англичани, които владееха свободно езика.
Стонтън им описа още няколко случая на лошо отношение и добави:
— Опасявам се, че това е напълно типично. Наглостта и алчността на администрацията несъмнено се увеличи, при това единствено спрямо нас. Холандия и Франция не се сблъскват с подобно държание. Жалбите ни, които преди се разглеждаха с известна степен на уважение, днес се отхвърлят най-безцеремонно и дори ни навличат неприятности.
— Почти ежедневно се тревожим да не ни наредят да напуснем — добави господин Гротинг-Пайл. Беше представителен мъж, с разрошена от енергичното веене с ветрилото бяла коса. — Без да обиждам майор Херетфорд и хората му — кимна той към офицера, — ще ни бъде много трудно да противостоим на това искане, а французите с радост ще помогнат на Китай да го приведе в действие.
— И ще завземат нашите структури, когато се изтеглим — додаде Стонтън и всички закимаха с глави. — Пристигането на „Преданост“ обаче ни поставя в различно положение. Възможността за съпротива…
Тук се намеси Хамънд.
— Сър, трябва да ви прекъсна. Няма шанс да въвлечете „Преданост“ в дейности срещу Китайската империя, никакъв шанс. Простете се незабавно с всякакви подобни мисли.