Тя надникна през вратата. Отвори само толкова, колкото да се покажат окото и устата й. Над рамото й един от китайските слуги жестикулираше нетърпеливо и се мъчеше да се докопа до дръжката на вратата.
— Това е Хуанг, сър. Нервничи, защото принцът ви викал веднага на палубата, нищо че му казах, че сте си легнали чак след среднощната вахта.
Лорънс въздъхна и потърка лице.
— Благодаря, Роланд, кажи му да влезе.
Още нямаше желание да става. Късно през нощта поредната посетителска лодка, карана от един по-скоро предприемчив, отколкото умел млад мъж, бе подхваната странично от една вълна. Неправилно пуснатата й котва излетя и удари „Преданост“ отдолу. В трюма зейна доста голяма дупка, а току-що купеното жито стана цялото във вода. В същото време малката лодка се преобърна и въпреки че брегът не беше далече, пътниците, в своите тежки копринени одежди, не можеха да изплуват сами и трябваше да бъдат вадени на светлината на фенери. Нощта бе дълга и уморителна и Лорънс бе стоял буден до малките часове, да се разправя с неразборията. Сега напръска лицето си с престоялата вода в легена, неохотно облече куртката си и тръгна към палубата.
Темерер разговаряше с някого. Лорънс трябваше да погледне два пъти, за да осъзнае, че събеседникът също е дракон, но такъв, какъвто никога не бяха виждали.
— Лорънс, това е Лун Ю Пинг — каза Темерер, когато Лорънс се качи при тях. — Тя ни донесе пощата.
Когато застана с лице към нея, Лорънс видя, че главата й е почти на нивото на неговата. Тя беше по-дребна от кон, с широко, обло чело, муцуна с формата на стрела и невероятно дълбок гръден кош, като на хрътка. На гърба й можеше да се качи само дете. Нямаше юзда, само деликатен нашийник от жълта коприна и злато, а от него висеше фина мрежа, като метална ризница, която покриваше плътно гърдите й и се закрепяше със златни халки за предните й лапи и нокти.
Мрежата беше позлатена и ярко контрастираше с бледозелената й кожа. Крилете бяха в по-тъмен нюанс на зеленото, на тънки златисти ивици. Изглеждаха необичайно — дори прибрани на гърба й, дългите краища се влачеха по земята като шлейф.
Темерер повтори думите си на китайски и събеседничката му се поклони. Лорънс отвърна с поклон, впечатлен от възможността да се намира на нивото на очите на един дракон. След тези формалности женската протегна глава напред, взе да го души отблизо и го огледа с огромен интерес от глава до пети. Очите й бяха много големи и воднисти, кехлибарени на цвят и с плътни клепачи.
Хамънд стоеше и разговаряше със Сун Кай и Лиу Бао, които преглеждаха някакво доста любопитно писмо. Беше дебело и с множество печати, а черното мастило бе щедро нашарено с червено. Юнсин стоеше малко встрани и четеше второ официално писмо, написано с големи, разкривени знаци върху свитък хартия. Той не го подаде на другите, а го нави и прибра, и чак тогава се присъедини към тях. Хамънд се поклони и отиде да предаде новините на Лорънс.
— Наредиха корабът да продължи към Тянсън, а ние да се придвижим по въздуха — каза той. — Настояват да потеглим незабавно.
— Наредиха? — попита объркано Лорънс. — Не разбирам. Откъде дойдоха тези заповеди? Не може вече да има отговор от Пекин, принц Юнсин прати известие само преди три дни.
Темерер се обърна с този въпрос към Пинг, която наведе глава и отговори с плътен, нетипичен за женска глас, който проехтя някъде дълбоко от гръдния й кош.
— Тя казва, че е донесла съобщението от предавателната станция в Хъюан, на четиристотин ли[31] оттук и полетът е малко над два часа — преведе той. — Не знам обаче какво разстояние е това.
— Една миля се равнява на три ли — каза Хамънд и се намуси, докато пресмяташе.
Лорънс се оказа по-бърз в сметките и зяпна учудено Ю Пинг. Ако не преувеличаваше, значи бе прелетяла повече от сто и двайсет мили. С това темпо, ако куриерите летяха на смени, наистина можеха да донесат съобщение от Пекин, който бе на две хиляди мили оттам. Това беше забележително.
Юнсин дочу разговора и каза нетърпеливо:
— Съобщението ни беше с висок приоритет, затова го пратихме по нефритени дракони и, разбира се, получихме отговор. Императорът каза думата си и не бива да отлагаме повече. Кога най-бързо можем да потеглим?
Лорънс успя да се отърси от изумлението и възрази, че за момента не може да напусне „Преданост“, а трябва да изчака възстановяването на Райли. Усилията му бяха напразни. Юнсин въобще не успя да реагира, защото Хамънд взе да протестира шумно.
— Няма да обиждаме императора по този начин — каза той. — „Преданост“ ще остане тук, докато капитан Райли стъпи на крака.