Сега, когато зрението ми е отново възстановено, намерих ново вдъхновение в живота. Реших, следващата ми творба да е върху коприна, жълта като пясъкът, който прехвърля нашите планини, идейки от незнайни страни. Върху коприната нарисувах листо, повяхнало и пожълтяло от прекараната в пустинята зима.
Чакат разпръснатите по земята листа,
зажаднели за пролетния дъжд.
Ала никога в Лей Кунг,
пролетен дъжд не пада.
Да го подпиша ли? Няма ли да ме прокълне сянката на А Ли Хсиянг, когато прочете името ми и разбере истината?
Сю Тцю. Празни думи.