— Стига, Хърб — отвърнах аз, — не е нужно да ми се извиняваш. Онова не беше ти. Намираше се на парад в тяло.
Това е най-хубавото на амфибиите след факта, че не се страхуват — хората им прощават всички глупости, които са свършили, докато са били в тяло.
О, има и недостатъци, както при всичко останало. Все още се налага от време на време да работим, за да поддържаме складовите центрове и да набавяме храна за поддръжка на общите тела. Но това е несъществен недостатък, а всичките съществени, за които съм чувал, не са истински, а само отразяват стария начин на мислене на хората, които не могат да престанат да се безпокоят за нещата, за които са се безпокояли, преди да станат амфибии.
Както вече казах, старите никога няма да свикнат с това. Час по час се улавям, че мисля какво става с обществените тоалетни, които бяха моят бизнес и които изграждах в продължение на трийсет години.
Младите не страдат от подобни махмурлуци от миналото. Те дори не се интересуват какво ще стане със складовите центрове чак толкова, колкото старците.
Предполагам, че това ще е следващата крачка в еволюцията — да се освободим като онези първи амфибии, изпълзели от калта на слънчева светлина, които никога повече не са се върнали във водата.