Джери Грей вдигна рамене.
— Но моля ви се…
Ласитър вече беше излязъл.
Джери Грей изруга и скочи на крака. Защо не извади револвера си? Той измъкна оръжието си и го насочи към вратата.
— Вие сте опасен лъжец, Ласитър! Признавам! Но по-добре опасен лъжец, отколкото опасен боец! Бум — бум!
Със сигурност Ласитър нямаше да успее да извади оръжието си по-бързо от него. Джери Грей изгледа револвера си и отново изруга, тъй като беше убеден, че е пропуснал удобния случай. После го напъха обратно в кобура.
Този идиот щеше да дойде отново! На дванайсти, в 12 часа! Джери Грей се изсмя. Едва успя да потисне порива да изкрещи с цяло гърло. Само да му дойде! В неговата къща ще му смачкат главата, от всеки ъгъл ще го посрещнат куршуми!
Не! Ласитър беше не само опасен лъжец! Този кучи син беше чисто и просто откачен. Какво ли си мислеше, че ще получи на дванайсти в 12 часа? Фикс Касиди плюс сто хиляди долара? Тук го очакваше смъртта и той щеше да намери края си в този дом. Сред огъня от револверни и пушечни изстрели от всичките му хора. Цялата шайка щеше да е готова да го посрещне на дванайсти. С ръце на спусъците! Щяха да надупчат с куршуми това копеле още щом прекрачи прага на къщата!
И с това проблемът ще бъде решен.
Бързо и безболезнено.
В крайна сметка Фикс Касиди не беше особено важен за него. Би могъл да обясни изчезването му пред другите гости на ранчото с това, че Касиди е предпочел да се укрие другаде, понеже климатът не му понася. Но сто хиляди долара — това беше съвсем друго нещо! А оня негодник Ласитър беше забил ножа право в собственото му тяло. Дявол да го вземе това адско изчадие! Просто смяташе да дойде и да си получи Фикс Касиди заедно със стоте хиляди. Тук, в неговата къща. На дванайсти, в 12 часа. Този наистина беше луд. Обаче щеше да падне на носа си, и то мъртъв! На дванайсти, в 12 часа!
Внезапно Джери Грей скочи.
— Брикс! Спади! — извика той.
Мина доста време, докато някой почука на вратата. Беше старият негър Спади. Точно той ли!
Спади помнеше как белите ловци на роби го бяха прекарали заедно с майка му и много други негри през саваните на Африка и ги бяха натоварили на кораби в едно пристанище. По време на пътуването майка му се разболя от холера, умря и беше хвърлена в морето, увита в корабно платно, от мъже със сериозни брадати лица. Но колко отдавна беше това! Спади дълги години беше работил в тютюнева плантация във Вирджиния, преди да дойдат янките и да го освободят. Отдавна беше забравил какво е свобода. Но изведнъж вече нямаше кой да му нарежда какво да прави, никой не удряше камбаната, за да извика него и другите роби да ядат. Сам трябваше да се грижи за всичко. В дълбоко стаения си стремеж към Африка той съвсем другояче си представяше свободата. Там свободата беше нещо съвсем различно. Знаеше много добре това, въпреки че почти не си я спомняше.
— Видя ли грамадния мъж, който току-що излезе оттук? — извика Джери Грей. — Върви след него! Оседлай един кон и го следвай! Сигурно ще излезе от града.
Старият негър го изгледа.
— Да, масса! — и се обърна да излезе.
— Къде е Брикс? — попита Джери Грей.
— Брикс ли? — африканецът плесна с ръце над главата си. — Исусе, Мария и Йосиф! Той потегли с другите, масса.
— Тогава ти ще тръгнеш след Ласитър — нареди Джери Грей. — Бързо! Раздвижи малко стария си африкански задник!
Старият негър изфуча като светкавица навън. Джери Грей изруга и се отпусна в креслото.
Ето това беше печалбата на Ласитър! Затова се беше осмелил да влезе право в кантората. Даже Брикс беше тръгнал с бандата. Значи тук не беше останал никой, който би могъл да му попречи! Обаче на дванайсти в 12 часа щеше да бъде различно. Щяха да го пуснат да влезе в къщата, но не и да излезе. Или поне не жив!
Но колко дни на неизвестност му предстояха! Джери Грей отново погледна към календара. Дали си струваше да търпи толкова дълго и да изчака онзи кучи син да се върне в къщата му, за да си получи заслуженото? А може би всичко беше вятър и мъгла? Само дяволът знаеше какво смята да прави онзи негодник…
Почука се. Връщаше се старият негър. Джери Грей го посрещна нетърпеливо.
— Настигна ли онова копеле? Проследи ли го? Накъде се отправи? Ти какво видя?
— Той не беше на кон, масса! Тръгна пеш. Проследих го до моста на Грийн Ривър и обратно.
— Как така обратно? — прекъсна го Джери Грей.
— Сигурно искаше да заблуди преследвачите си, сър, но не можа да ме види. Мина през пазарния площад, после го проследих до гарата и там изчезна някъде зад локомотивното депо. Повече никъде не го видях!
— Да не се е качил на влак или пък на локомотив?
— Не! — поклати глава старият негър. — Мина през коловозите и изчезна зад локомотивното депо. Всичко претърсих.