— Там да няма пещера? Или дупка в земята? — запита напрегнато Джери Грей.
Спади вдигна рамене.
— Нищо подобно не видях, сър.
Джери Грей си пое дълбоко въздух, отиде до прозореца и разсеяно погледна навън.
— На гарата! — каза решително той след няколко секунди и се обърна. — Ще преобърнем всичко с главата надолу! А ти, Спади, ще покажеш на нашите хора къде точно го изгуби от очи и къде изчезна, сякаш се е стопил във въздуха.
— Разбира се, масса! — увери го негърът с дрезгавия си глас.
Едва сега Джери Грей забеляза, че почти се е стъмнило.
— Запали лампата! — заповяда той на стария негър и се върна на бюрото си. — После се качвай на коня и се опитай да намериш нашите хора.
Спади драсна клечка кибрит.
— Те потеглиха към Грийн Ривър, масса — обясни той, докато палеше една от стенните лампи.
Джери Грей му поиска кибрита, отпрати го и сам запали останалите лампи. Скоро в стаята стана светло като ден. С нетърпение зачака връщането на шайката си. Гореше от омраза към този Ласитър и искаше да му отдаде заслуженото веднъж завинаги.
4.
Гърдите на Пат бяха гъвкави и стегнати. Тя цялата пламтеше. Лежеше със затворени очи, заровила ръце в косата на Ласитър, и се наслаждаваше на влудяващо нежната игра на езика му.
Кръвта й лудо пулсираше. Насладата идваше на дълги горещи вълни. Тя лежеше на леглото напрегната и цялата трепереше. Ласитър се обърна настрани, обхвана бедрата й, притисна ги силно и зацелува стройното и гъвкаво тяло. Ароматът на анемонии го влудяваше.
Изведнъж Пат изстена и замря. Не беше в състояние да се помръдне повече. Щастлива усмивка озари красивото й лице. Но това не трая дълго. Когато отново отвори очи и се вгледа в Ласитър, той прочете в тях ненаситна чувственост. Скоро след това тя обърна големия мъж по гръб, намести се върху него и започна да го целува. Милваше го с устни и нежно хапеше челото, ушите и очите му, докато накрая стигна чак до петите. После устните й се плъзнаха обратно към дългите му крака, веднъж отляво, веднъж отдясно и в същото време здраво притисна стегнатото си дупе към ръката на Ласитър, за да го накара да продължи играта с пръсти.
После тя обхвана с ръце члена му и започна да го ближе и смуче. Главата й се движеше нагоре-надолу. Все по-бързо и по-силно, докато той простена от удоволствие.
Настъпи кратка тишина.
— Не можеш да си представиш колко много те обичам, Ласитър — прошепна с влажните си и топли устни тя и го обгърна с ръце. Огнената й страст го беше почти изпепелила, но чувствените й възбуждащи и подканящи ласки бързо възвърнаха силите му. Той я притисна здраво до себе си, обърна я по корем, после я изправи на колене и се впи в нея с все сила. Тя извика от удоволствие и се устреми към него в див ритъм. Докато пак изстена, клюмна и грамадният мъж трябваше да продължи сам.
Така мина нощта. На зазоряване двамата най-после заспаха прегърнати.
Когато Ласитър се събуди, беше сам в леглото. Слънцето грееше през прозореца и го заслепяваше, затова посегна със затворени очи:
— Пат?…
Нямаше я до него. Тогава стана и бързо се облече. Беше вече готов, когато я чу да се прибира от улицата. Срещнаха се в дневната. Красивото й лице беше загрижено.
— Какво има? — попита Ласитър.
— Търсят те из Грийн Ривър — каза потиснато тя.
— Идваха ли вече тук?
— Още вчера! Джерико ги отпрати, без да успеят да претърсят къщата. Но сега май са сигурни, че се криеш някъде в града. Значи по всяко време могат да се върнат. Обърнали са наопаки цялата гара. Следващия път Джерико няма да се отърве от тях толкова лесно — разказа Пат с треперещ глас.
— Тогава вече няма да съм тук!
— Но, Ласитър! — извика изплашено тя.
Той отиде при нея, обгърна раменете й и целуна челото, очите, носа и най-после устните й.
— Вече прекарахме достатъчно дълго в леглото…
— Но беше толкова хубаво! — прекъсна го тя, сложи ръце на раменете му, прегърна го с всичка сила и впи устни в неговите, така че той не можа да продължи.
— Тръгвам с тебе! — обяви Пат след известно време. — Имам приятели, които ще те скрият.
Той се засмя.
— Нямам намерение да се крия. Тъкмо обратното.
— Ласитър! — и тя го изгледа загрижено.
— Нали и двамата не сме дошли в Грийн Ривър, за да се крием вечно.
— Така е, но…
— Никакво „но“! — отговори решително Ласитър, целуна я още веднъж и я пусна. — Качвам се на коня и тръгвам така, че да ме видят, а после ще се скрия някъде наоколо.
— Но Джери Грей няма да ти даде нито парите, нито Фикс Касиди! По-скоро ще те убие веднага!