Междувременно хорът запя куплета за Мария, която трепери с цялото си тяло. Но глупавият рефрен оставаше все един и същ: „Тази нощ ще ти покажа нещо!“ Като че ли точно тази Мария никога не беше виждала подобно нещо!
Момичето стоеше пред Фикс Касиди. Той беше мушнал ръце под мишниците й и държеше с тях онова, което Мария от песента така щедро и изкусително поклащаше. Беше гърдеста руса хубавица, чието сияещо лице ясно издаваше удоволствието й от забавлението.
Веселата компания забеляза Ласитър едва когато той застана зад Фикс Касиди и грубо го дръпна от заоблената уличница. Песните и музиката внезапно спряха. Секна и безгрижното пискливо бъбрене на проститутките. Всички стояха като вцепенени от ужас. Ласитър сграбчи здраво белокосия старец, дръпна се назад заедно с него и опря дулото на двуцевката си под брадичката му.
— Искам само Фикс Касиди — проговори спокойно Ласитър в потискащата тишина. — Останалите могат да продължат да се забавляват или да вървят по дяволите. Изберете си сами.
В салона цареше мълчание. Всички втренчено гледаха Ласитър — уличниците с ужасени очи, мъжете с враждебни погледи и с все по-засилваща се ярост.
Единствено пазачите на Джери Грей бяха въоръжени, но те не посмяха да се помръднат. Много добре познаваха действието на паркъра, чиито цеви бяха скъсени до една педя. Простреляният ставаше на парчета. Особено при подходящо разстояние като сегашното. Ласитър трябваше само да насочи към тях тежкокалибрената пушка и да натисне спусъка.
Но Ласитър нямаше време за ефектни номера. Искаше бързо да се оттегли.
— И да не е помислил някой да ни преследва! — обърна се към пазачите той. — Преди да го изпусна от примката си, ще му тегля един куршум в главата!
Той се изтегли заднешком към портала, водейки със себе си Фикс Касиди. Старият бандит беше онемял от изненада. Само дявол знаеше какво си беше мислил доскоро, когато държеше в ръцете си пищната уличница и пееше неприличната песничка. Но в никакъв случай не и за това, че изведнъж в залата ще се появи някой, преминал през всички постове и прегради, ще го грабне и ще офейка с него без всякакъв шум. Това не беше го сполетявало и в най-лошите му сънища.
Ласитър излезе през портала, сви веднага встрани и изчезна в нощта. Изтича с Фикс Касиди под дървения свод чак до края на колоните и оттам към кафявия жребец, който ги чакаше. На няколко пъти спря и се ослуша напрегнато. Но изненадата беше подействувала като бомба. Никой не помръдваше.
Двамата безпрепятствено стигнаха до коня. Ласитър метна престъпника на седлото и седна зад него. После пришпори жребеца и потегли на север. Фикс Касиди не пророни дума дори по време на бясната езда. Ласитър беше доволен от мълчанието му. Най-после бандитът беше в ръцете му. Беше убеден, че ще успее да измъкне и стоте хиляди долара от Джери Грей и да ги предаде където трябва.
5.
Джери Грей също загуби дар слово, когато на закуска Фентън Труман му съобщи какво е станало предната вечер в ранчото на Блек Бът. В края на разказа си той посочи календара:
— При това днес е едва осми! Явно този негодник също не смята да спазва уговорките ни!
Джери Грей не отговори. В главата му лудо се блъскаха объркани мисли и никоя от тях не можеше да премисли докрай.
— Няма и следа от него! — продължи помощникът му и сложи ръце на колана с револверите. — Поне да знаехме в каква посока е тръгнал с Фикс Касиди и къде го е скрил. Това щеше да бъде крачка напред. А може и повече.
Джери Грей вдигна очи към него, без да го вижда, и после отново устреми поглед някъде далеч.
— Трябва на всяка цена да разберем къде се е укривал Ласитър през всичките тези дни в Грийн Ривър — продължи решително Труман. — И това ще бъде още една крачка напред. Сигурен съм, че ключът е именно тук.
— Как е настроението в ранчото? — попита Джери Грей.
— Какво?! — премигна смутено Труман, изненадан от неочаквания въпрос на боса. После сви рамене. — Якоб Мерлин не ми съобщи нищо за това.
— Кого е изпратил?
— Чарли. Още е отвън. — Джери Грей отвратено изкриви лице.
— Оня пияница от Чикаго?
— Мерлин го държи здраво!
— Да, знам. Нали му е интимен приятел. Кажи му да влезе!
Русият великан закрачи бързо към вратата.
— Чарли!
Дребосъкът пристъпи прага с шапка в ръка. Фентън Труман го побутна да влезе. Джери Грей още повече се намръщи.
— По дяволите! Как допуснахте подобно нещо, след като оня проклетник вече веднъж ви излъга! Мерлин наказа ли виновниците?