Онзи пияница от Чикаго пак беше объркал всичко. Когато на следващата сутрин Джери Грей влезе с бандата си в ранчото, там цареше оживление.
Посрещна ги Якоб Мерлин. Гладко обръснатото му лице беше загрижено. Мерлин беше нисък, набит мъж на около 40 години. Беше елегантно облечен и носеше на дясната си ръка голям пръстен с печат, който непрекъснато лъскаше в жакета си, когато беше нервен. Докато поздравяваше Джери Грей, нервността му пролича особено силно. Духна няколко пъти на пръстена и го потърка в якето, преди да подаде ръка на шефа си.
— Добре че дойдохте, сър! — каза той. — Рой Джордж се е самоназначил за говорител на нашите гости и цял ден ми досажда с приказките си, че трябва нещо да се направи.
— Това и аз очаквах от вас! — заяви с ледена физиономия Грей.
— Но, сър, тук имам твърде малко хора. Поставих двойни постове на всички критични места — той отново започна да лъска пръстена си. — Освен това гостите искат лична защита.
— Има ли следи от Ласитър?
— Да! Знаем къде е оставил коня си.
— Брикс, излез напред! — извика Джери Грей. — А вие вървете с него и му покажете мястото.
Мерлин отвори уста да каже нещо, но Джери Грей не му обърна повече внимание и продължи към къщата, следван от хората си. Брикс слезе от коня и последва Мерлин през тревата.
Рой Джордж беше шестдесетгодишен мъж с груби черти на лицето. Висок и широкоплещест, той вървеше леко приведен. Въпреки напредналата си възраст беше пъргав и все още опасен — това личеше от пръв поглед.
Като го видя да излиза от къщата, следван от останалите гости, Джери Грей едва успя да потисне лошото си настроение. Седем мъже, включително и Фикс Касиди, живееха в ранчото и всички те се бяха изправили сега срещу него и го измерваха с мрачни, обвиняващи погледи.
Джери Грей спря коня пред тях, слезе и хвърли юздите на Труман.
— Много мило, че най-после си направихте труда да дойдете — посрещна го сърдито Рой Джордж. — Изненадани сме, че се явявате лично, за да се опитате да оправите бъркотията.
— Всичко ще се оправи — отговори хладно Джери Грей.
— Точно това очакваме от вас! — изгърмя отново старият бандит. — Защо иначе натъпкахме толкова пари в гърлото ви!
— Но моля ви се! — каза Джери Грей.
— Дрън-дрън! — развика се Рой Джордж. — Един от нас е отвлечен. Ей така! При това ни гарантирахте защита. Гарантирахте, млади приятелю! Май не знаете какво означава това „гаранция“!
— Зная задълженията си — проговори ледено Джери Грей. — Уверявам всички ви, че ще хванем негодника, ще го унищожим и ще освободим Фикс Касиди. Може би още утре той ще е отново сред вас.
Разнесе се шепот.
— Чакаме с нетърпение! — отговори заядливо Рой Джордж.
— Ще направим всичко, което е по силите ни — раздразни се Джери Грей. — И това съвсем не е малко, по дяволите!
— Кой всъщност е този тип и какво иска от Фикс Касиди? — внезапно усмирен, запита Рой Джордж. — Вас ли преследва? Фикс Касиди може би е само жертвеното куче. Или някой кучи син от неговото минало се е добрал чак дотук, за да му извие врата? Това също е възможно.
Джери Грей го изгледа втренчено.
— В момента не мога да кажа. Но аз и моите хора ще узнаем всичко.
Джери Грей поиска да каже още нещо, но в този момент се чу конски тропот и всички се обърнаха да видят кой идва. Връщаше се мелезът Брикс заедно с началника на охраната Мерлин, който беше седнал зад него на коня.
— Намерихме следата! — извика Мерлин. — Ласитър се е отправил с Фикс Касиди на север.
Неудържим триумф светна в очите на Джери Грей. Този гадняр Рой Джордж искаше да го унизи пред всички тук. При това акциите му съвсем не бяха паднали, даже напротив! Ето че веднага откриха следата на Ласитър.
— На север ли? Какво има там? — обърна се Рой Джордж към другите гости.
— Голяма планинска верига — обади се Фицджералд. — Там този кучи син непременно ще заседне някъде.
— И ние тръгваме с вас! — извика Джони Ринго. Той беше най-младият от гостите на ранчото. Джери Грей и от него беше измъкнал прилична сума пари с уверението, че ще получава до края на живота си подслон и храна и ще бъде в безопасност. И Ринго е бил бандит и убиец. Славата му още се носеше в Северозападен Тексас. Беше започнал като кочияш при Рокфелер. Други петролни босове бяха оценили качествата му и го бяха наели като въоръжена охрана. Така беше започнал да се бие, за да защити живота на благодетелите си. Отначало не знаеше, че те много пъти действуват нелегално и че ще трябва да застреля някой и друг шериф, който искаше да пъхне босовете му зад решетките. А когато узна това, беше вече твърде късно да се оттегли, колкото и тактично да организира отстъплението си.