За изненада на Джери Грей всичките му гости се съгласиха с предложението на Ринго. Те искаха да тръгнат с дружината и да вземат участие в преследването на Ласитър. Той се ухили и изрази съгласието си. Хора като Рой Джордж и Джони Ринго в края на краищата не бяха някои младоци с жълто около устата, а знаеха колко струва крина брашно.
Трябваше на всяка цена да пипне Ласитър и да му тегли куршума, а щом тия хора искаха да му помогнат, нека го сторят. А може би не биваше да се поддава на илюзии, може би само с помощта на тия сурови, закалени в битките грубияни, ще му се удаде да залови такъв тип като Ласитър и да му види сметката.
След десет минути потеглиха. Водеше ги метисът. Той разчиташе следите, оставени от кафявия жребец на Ласитър.
— Ласитър ми трябва жив! — обърна се по едно време Джери Грей към Рой Джордж.
— Какви са тия номера? — извика старият убиец. — Няма да се церемоним с него. Слагаме го в средата и всички натискат спусъка. После го заравяме и потегляме обратно.
— Трябва да знам кой му е дал това поръчение, непременно!
Рой Джордж се извърна рязко на седлото и изгледа Джери Грей.
— Значи някой го е изпратил?
— Не съм сигурен. Но се страхувам, че е точно така — отговори младият мъж.
— Срещу кого е насочено всичко това? Срещу вас или срещу нас? — попита с дрезгав глас Рой Джордж.
Но Грей не отговори. Той се загледа напред. Брикс, който яздеше пред всички, беше спрял и ги чакаше под дърветата. Джери Грей пришпори коня си и препусна напред.
Какво става, по дяволите? Да не си изгубил следата?
— Тук Ласитър е завил към Грийн Ривър — отговори метисът с безизразно лице.
— Е, и? Какво странно има в това? — Джери Грей спря до него и се вгледа на изток, където на хоризонта се издигаше дълга планинска верига. — За скалите ли говориш?
— Не може да се премине — отговори Брикс. — Не и на кон.
— Да не мислиш, че е тръгнал през скалите? — Джери Грей изгледа недоверчиво чернокожия. — Сигурно има пещери и други удобни скривалища. Продължаваме!
Дръпна юздите и разгледа небето.
— От юг май идва дъжд. Ако дойде насам, всички следи отиват по дяволите. Не бива да се бавим! Хайде, галоп!
Продължиха да яздят един до друг, стреме до стреме. Водеше ги метисът. Неотстъпно следваха дирята, оставена от Ласитър, която ги отведе до масива от десетхилядници, чиито върхове и била проблясваха в далечината между облаци пара и треперещ горещ въздух.
Когато слънцето като голяма огнена топка заслиза към хоризонта на запад, цветнокожият отново спря и този път следата на Ласитър беше изчезнала. Теренът беше скалист. Джери Грей разпрати хората си във всички посоки, накара Фентън Труман и още двама да се върнат назад и непрекъснато им напомняше да си държат очите широко отворени. Но нищо не помогна — не можаха да открият следата, колкото и да се стараеха.
При последния проблясък на дневната светлина Джери Грей заповяда да спрат, да разседлаят конете и да се подготвят за нощуване. Всички бяха потиснати. И последният бандит беше разбрал, че ги очаква страшно дълга гонитба.
6.
Ръцете на Пат шареха по тялото на Ласитър. Грамадният мъж лежеше по гръб със затворени очи, докато тя искаше сякаш да се убеди, че съществува и че е при нея. При това той изпитваше безмерна наслада и страстта му нарастваше. Нейната също. Внезапно тя се метна отгоре му и го възседна като опитен ездач. Наведе се напред, впи устни в неговите и започна буйно да се люлее напред-назад, но усети, че ще го възбуди твърде бързо. Започна да се движи по-бавно и почти престана, докато той не я накара да продължи с няколко кратки, но здрави тласъци.
И така, докато настъпи върховният миг. Оргазмът пулсираше на вълни в телата им. Тя затвори очи, за да се наслади по-пълно на голямото изживяване.
Любовната игра продължи цяла нощ. Любеха се всеки път различно. Пат знаеше толкова много неща и Ласитър й беше благодарен.
Спаха до обед. Слава богу, че в тази стара колиба не отсядаше никой. Но това бяха проблеми на Пат, а тя явно предпочиташе да се посвети изцяло на Ласитър. С домакинството се занимаваше Джерико.
Слънцето беше високо над Грийн Ривър, когато двамата седнаха да закусват в кухнята. По едно време старият слуга провря глава през вратата.
— Съжалявам, мистър Ласитър! — поклати глава той. — Но не можах да установя дали Джери Грей е вкъщи или не. Някои казват, че е заминал. Други твърдят, че са го видели да излиза от града с хората си преди няколко дни. В бара един стар познат ми каза, че тази сутрин го е видял да излиза от хотела.
Пат изненадано се взря в Ласитър.