— Ти ли изпрати Джерико в града? Защо? Какво смяташ да правиш?
— Благодаря ти, Джерико — отговори Ласитър.
— Седни на масата да закусиш с нас — подкани го Пат.
Но Джерико отдавна беше закусил. Междувременно беше станало време за обед. Пат наля кафе и въпросително изгледа Ласитър.
— Нали имам уговорка с Джери Грей — обясни той. — Днес е дванайсти. Аз трябва да му кажа, че не съм забравил за срещата.
Красивите й очи се разшириха от ужас.
— Нима изобщо можеш да си помислиш, че той е седнал и те чака с парите! Ако те чака, то е, за да те убие!
— Шайката му е още извън града, а с него ще се справя.
Ласитър беше срещнал хората на Джери Грей в планината, но не можа да разбере дали той е с тях, или не. След като остави зад себе си ранчото в Блек Бът, подкара коня първо на север, после на изток, за да заличи следите си. Беше отвел Фикс Касиди при шерифа в Дрейгъртаун. Човекът му направи услуга, като остави престъпника в своя затвор и обеща да го държи там, докато Ласитър дойде да си го вземе, за да го предаде в Тенеси, заедно с парите. Сега оставаше само да вземе и тях, но се съмняваше, че Джери Грей ще му ги даде доброволно. Да измъкне Фикс Касиди от ранчото, беше може би добро средство за принуда, но не беше достатъчно. По този въпрос Ласитър не си правеше никакви илюзии.
— Той не е сам в къщата! — предупреди го Пат.
— По-скоро смятам, че е заминал с хората си.
— Следователно няма защо да отиваш в дома му.
— Ще се покажа! Трябва да знае, че на дванадесети съм бил тук.
— Но това е, меко казано, глупаво! — упрекна го Пат. — Няма да ти донесе нищо, а през това време аз ще умра от страх.
— Не бива да се страхуваш — отговори Ласитър и се надигна. — Ще бъда предпазлив. Никой няма да види, че съм излязъл от твоя хотел.
— Не е там проблемът!
Той отиде при нея и нежно я целуна.
— Точно там е! Искам пак да се върна тук и да бъдем двамата заедно, без никой да ни пречи!
Тя обви ръце около врата му.
— Ще кажа на Джерико да оседлае коня ти.
— Не е нужно, мила. Ще отида пеш. Най-късно след два часа ще бъда отново при теб.
Тя се вгледа в него. Лицето й беше сериозно.
— Два часа! Ще умра от страх тук!
— За бога! — той я хвана за брадичката и я целуна по носа. — Какво ще правя аз, ако умреш!
Тя затвори очи и се усмихна щастливо.
— Тогава няма да те пусна да си отидеш толкова скоро!
— Този път ще остана няколко дни.
Тя го погледна. Очите й блестяха. Но това трая твърде кратко. Когато той тръгна към вратата, лицето й отново помръкна, очите й станаха сериозни и загрижени.
Ласитър не се обърна повече. На задната врата го чакаше Джерико, който, както обикновено, го изгледа мрачно.
— Пазете се, Ласитър! Не знам как ще утеша Пат, ако ви се случи нещо…
— Няма да се бавя дълго — той го потупа приятелски по рамото и излезе навън. Огледа се бдително наоколо. Мина през съседния имот, после по тясната уличка и незабелязано достигна Мейн Стрийт. Вървеше с ниско нахлупена над очите шапка.
Пресече главната улица и по една друга — тясна и странична — стигна зад хотела на Джери Грей. Спря между обора и навеса за сеното и внимателно огледа задната стена на голямата къща. Не се виждаше жив човек. Плъзна се нататък и проникна в хотела през задната врата. В салона се чуваха гласове. Някакви хора се движеха насам-натам. Това не беше първото му идване тук и се ориентираше добре в обстановката. Изкачи се по задната стълба и се озова в кантората на Джери Грей, без да срещне жива душа.
Никъде не видя пазач. Липсваха и въоръжените мъже, които иначе непрекъснато висяха в салона, сякаш бяха гости, но държаха всичко под око и не допускаха в хотела да проникне някой скандалджия, а камо ли враг на Джери Грей.
Ласитър не се разочарова, когато установи, че Джери Грей го няма. Отиде до бюрото, за да му напише бележка. Искаше да му съобщи, че на дванадесети е бил в хотела, както е било уговорено. В този момент вратата зад него се отвори. Той се обърна, вдигна двуцевката за стрелба и спря като вцепенен.
Там стоеше възрастен негър, който го гледаше с безизразно лице.
— Какво желаете, сър?
Ласитър внимателно го изгледа.
— Първо затвори вратата! — каза той и остави двуцевката. — Знаеш ли кой съм аз?
— Вие сте мистър Ласитър — усмихна се широко чернокожият. — Не за пръв път сте тук.
— Не и за последен — ухили се Ласитър.
Старецът замълча.
— Чакаше ли ме?
— Видях ви да влизате в сградата.
Ласитър наведе очи. Този мръсник се държеше като почтителен слуга. Но нещо дълбоко в него го предупреждаваше да бъде нащрек.
— Имам среща с шефа ти. Знаеш ли това?
— Знам, че ви търси с всичките си хора.