Беше Джерико, старият предан мърморко. Влезе и спря до вратата.
— Какво има? — попита сърдито тя. — Да нямаме клиент?
— Не, нямаме клиент.
— Какво тогава?
— Джери Грей си е вкъщи. Но не може да се разбере дали Ласитър е там или не.
Пат скри лице в ръцете си и избухна в плач. Старецът се приближи до нея, но не посмя да я докосне. Стоеше сковано пред нея, без да знае как да я утеши. Не се осмели дори да я погали по главата. Но Пат внезапно спря да плаче и втренчи очи в него.
— Къде е Ласитър? Не е мъртъв, чувствам го! Този негодник го е затворил някъде. Но къде?
— Не знам!
— Вярвам ти. Но кой знае?
Джерико преглътна няколко пъти. Светът беше лош. Той непрекъснато мислеше за това и от тези мисли изглежда му се гадеше — поне такъв беше видът му.
— Хората на Джери Грей сигурно знаят нещо.
— Това е умна мисъл — опери се Пат. — Защото, ако те не знаят…
— Познавам се с Джорди Милър — прекъсна я старият слуга. — Но не ми се вярва да проговори.
— Кой е този Джорди Милър?
— Не е от първите му хора, но вече цяла година работи за Джери Грей и е осведомен за всичко.
Пат го изгледа.
— Би ли могъл да го доведеш тук?
— И какво ще ни донесе това?
— Това е вече моя грижа.
— Не вярвам да проговори. Той е корав мъжага. И с пари не можеш да го привлечеш.
— Сигурен ли си?
— Да! Ще спечеля всеки облог срещу теб!
— Колко помощници ти трябват?
— За да доведа Джорди Милър тук ли? — подскочи старецът.
— Да! — Пат изтри сълзите си с бяла бродирана кърпичка. — Точно това искам да кажа.
Джерико помисли известно време и решително поклати глава.
— Май ми нямаш доверие? — засегна се Пат.
— Милър е опасен бандит, Пат. Как си представяш тази работа? Само да разбере нещо за нас и веднага ще предупреди Джери Грей. Но има и друга възможност — ще му кажа, че искаш да говориш с него, защото имаш нужда от помощ. Тогава непременно ще дойде. Какво ще правим обаче, щом дойде?
— Ти само го доведи. Останалото е моя работа.
Той мрачно я изгледа.
— Имам право на това! — заяви дрезгаво Пат. — Нали преследвам убиеца на мъжа си!
— Ще кажа на Милър, че някой те задиря и търсиш закрилник.
— Да, това звучи много добре — усмихна се нерешително тя.
— И тогава ще го попиташ за Ласитър, така ли?
Пат замълча.
— Грей веднага ще ни тегли куршума само ако разбере…
— Нищо няма да узнае — прекъсна го гневно Пат.
— Пат, аз…
— Хайде, върви! — извика тя.
Старецът кимна и закрачи към вратата.
— Джерико!
Той спря и се извърна към нея.
— Не исках да бъда лоша — прошепна тя със сълзи в гласа.
Той вдигна ръка.
— Всичко е наред, Пат.
След като Джерико излезе, Пат стана и отиде до прозореца. Като го видя да се връща само след няколко минути, придружен от висок, строен мъж, сърцето й силно заби и коленете й се подкосиха, но бързо се окопити. Като чу, че двамата влязоха в къщата, седна до масата. След малко на вратата се почука. Пат бързо попи последните сълзи с кърпичката си и се опита да се усмихне.
— Моля, влезте, мистър! — извика тя. Пръв влезе Джерико.
— Пат, това е мистър Джорди Милър — каза той и отстъпи настрана.
С шапка в ръка мъжът влезе в стаята. Беше висок и строен, с гладко сресана назад коса и приятен външен вид. Изглеждаше дори симпатичен. Но доброто впечатление се изпари, когато широко се ухили, отиде при Пат и седна срещу нея, без да го е поканила.
— Къде ви стиска обувката, мис Хърст? — попита той. — Ще смачкам гривата на всеки жребец, който ви притеснява. А щом е за вас, мадам, няма да ви струва нищо. Само ми кажете кой е тоя тип и ще му одера кожата.
— Казва се Ласитър! — произнесе твърдо Пат.
Джерико, който стоеше до вратата, я изгледа стъписано.
Физиономията на Милър видимо омекна.
— Ласитър?
— Да. Знам, че сте го заловили, и настоявам да ми кажете къде сте го затворили — тя отвори чекмеджето, измъкна оттам стария 45-милиметров револвер на мъжа си и го насочи в гърдите на Милър.
Бандитът толкова се изненада, че изобщо забрави да реагира. Обърна се безпомощно към Джерико, а после недоверчиво изгледа Пат.
— Но, мадам — изсмя се противно той. — Вие май не знаете какво вършите. Това нещо в ръцете ви може и да стреля.
— Да, и тогава край с вас, мистър Милър! — изсъска Пат и скочи от стола. Хвана пистолета с две ръце и го насочи право в лицето му. — Къде е затворен Ласитър? Отговаряйте, или стрелям!
— Чуйте ме, мадам! Джерико ми каза, че някой ви досажда. Но както виждам, вие и сама можете да си помогнете — той стана и сложи ръка на дръжката на револвера. — А сега край на шегите, мадам, иначе аз ще извадя оръжието!