Пат пусна кофата, която издрънча на пода.
— Ще говориш ли най-после? — попита тя, като откопча копчетата на блузата си и нави ръкави до лактите. Джерико следеше напрегнато всяко нейно движение.
— Ти, проклета кучко! — изсъска през зъби Джорди Милър. — Ще те оправя аз тебе, мръсница такава! Но ще бъде доста по-различно от това, което си мислиш.
— Там отзад виси едно ласо, Джерико — произнесе сурово Пат.
Старикът щеше да отговори нещо, но пронизващият й поглед го накара да се подчини. Той тежко закрачи към дъното на обора. Над яслите висяха стари съдини и две седла. На едно от тях беше привързано ласо. Взе го и го отнесе на Пат. Поиска да го пъхне в ръцете й, но тя продължаваше да ги държи опрени на хълбоците, с очи, вперени неотстъпно във вързания негодник.
— Завържи го за краката му!
Старецът въздъхна дълбоко, но я послуша.
— И двамата зле ще си изпатите! — избухна гневно мъжът. — Грей ще ти откъсне главата, старче! А на тази фурия до тебе ще й одере кожата. Можете да бъдете сигурни в това.
Пат не му обръщаше внимание. Тя гледаше как Джерико връзва ласото, после хвана другия му край и го прехвърли през голямата греда на покрива, под която стоеше.
— Мърша! Мръсница такава! Гадна курва! — почна да ругае Джорди Милър, когато двамата задърпаха ласото и го издигнаха към покрива. Стана циничен. Най-после увисна с главата надолу под покрива и млъкна.
Пат го ритна с десния си крак по гърдите. Едрият мъж се заклати като махало напред-назад. Пат го блъскаше с две ръце, за да ускори люлеенето. Старият й прислужник стоеше отстрани и не можеше да повярва на очите си.
— Къде е Ласитър? — изкрещя Пат. — Отговаряй, мръснико!
Бандитът продължаваше да се люлее с главата надолу и мълчеше. Гневът на Пат сякаш й вдъхна нови сили. Тя го блъснах такава сила, че той се залюля от едната стена до другата, напред-назад, напред-назад.
— Ще си удари главата! — предупреди я Джерико. Пат отново блъсна вързания бандит и изтича две крачки след него.
— Не само ще я удари, ами и ще си разбие черепа, ако не проговори!
Тя се отстрани и когато летящото тяло се върна към нея, отново го бутна с всичка сила. После затича след него.
— Спрете! — изкрещя уплашено Милър. — Откачени такива! Всичко ще ви кажа. Но кажи й да престане, Джерико! Спри я!
Пат сложи ръце на кръста си и го остави да се полюлее още малко.
— Искам да знам къде е сега Ласитър! — извика след него тя.
— Първо ме пусни на земята, вещице!
Пат отново го блъсна с все сила и затича към отсрещната страна.
— Спри! Джерико, спри я! — изпищя ужасено бандитът. — В старата къща при сала. Джерико я знае.
Пат изгледа въпросително стария си слуга и той кимна. Тя хвана бандита, за да спре люлеенето, и Джерико побърза да й помогне. Развързаха възлите и внимателно пуснаха на пода вкочаненото от ужас тяло. Бандитът беше облян в пот и остана да лежи със затворени очи. Не искаше да ги гледа.
Пат завърза здраво края на ласото за една странична греда.
— За да не ми избяга! — обясни на стареца тя. — Ако е излъгал, ще плисна кофа спирт и ще подпаля обора. Никой повече няма да намери това копеле.
Старикът усети как го побиват студени тръпки. Джорди Милър широко отвори очи.
— Не! Казах ви истината! Пуснете ме! Не ви излъгах. Но каква полза? При него е Джери Грей с цяла дузина мъже. Нямате никакъв шанс. Ще ви изпозастрелят. А какво ще стане с мен?
— Няма защо да крещиш — отговори студено тя. — Никой няма да те чуе.
Пат излезе от обора. Старият слуга я последва и грижливо заключи. Не само завъртя ключа, а сложи и дебелата греда на вратата.
— А сега? — попита той и въпросително я изгледа.
Пат също го погледна. Изведнъж очите й угаснаха, а раменете й ниско увиснаха. Старикът разбра — тя беше на края на силите си. Красивите й очи се напълниха със сълзи.
— Помогни ми, Джерико! — прошепна тя.
— Но, Пат, как да ти помогна срещу дузина въоръжени мъже?
— Нали знаеш къде е къщурката на пазача на сала?
— Да! — старецът сложи ръка на рамото й. — Но какво от това? Не бива да се появяваме там. Възможно е Ласитър отдавна да им е казал, че през всичките тези дни е бил при нас. Сигурно скоро ще дойдат тук.
Пат сърдито поклати глава.
— Не и Ласитър. Той никога няма да ни издаде.
— Нали го видя този? — Джерико посочи с палец към обора.
— Ласитър е съвсем друг човек.
— Всеки може да омекне!
— Джерико! Нямаме много време — такова чувство имам.
— Не знам какво бихме могли да направим…
— Нека поне отидем до реката.
— Ще докарам файтон — отговори мрачно старецът и излезе през входа за конете.