Пат се върна обратно в къщата. Когато влезе в дневната и пристъпи към прозореца, едва не получи удар. Вратата на обора беше отворена и от нея тъкмо излизаше Джорди Милър.
Как беше успял да се освободи?
Сърцето й се качи в гърлото. Бандитът се огледа наоколо и с дълги крачки се отправи към къщата.
Пат изтича до масата и грабна револвера. Мъжът вече беше влязъл вътре. Тя отвори тихо вратата и изтича на стълбата. Той беше на долния етаж и влизаше от стая в стая. Пат заслиза надолу. Тъкмо стигна до средата, когато бандитът излезе от приемната. Той веднага я забеляза и спря.
— Почакай, мръснице! Сега ще ти извия врата! Но първо ще си поиграем малко.
Тя вдигна револвера с две ръце и се прицели право в лицето му.
— Змия! Зверче! — изсъска той и се втурна нагоре по стълбата, сякаш изобщо не забелязваше тежкия револвер. Вземаше по три стълби наведнъж. Лицето му беше изкривено от гняв и похот.
Силното му пъхтене й напомни за нападаща мечка гризли. Беше още съвсем млада, когато една такава едва не я уби. Стисна зъби и стреля. Гърмът от тежкия пистолет разтресе стария хотел.
Джорди Милър сякаш се блъсна в стена. Спря с отворена уста и диво се изсмя. Беше смъртно ранен, но Пат не разбра това, нито пък той поиска да го проумее. Когато се олюля и се наведе напред, револверът изгърмя. Още веднъж и още веднъж.
Бандитът падна назад и се строполи надолу по стълбата. Претърколи се няколко пъти и остана да лежи на пода в салона.
Пат избяга обратно в стаята си, хвърли се на леглото и започна да повръща. Револверът се изплъзна от ръцете й и издрънча на пода. Най-после след половин час се прибра Джерико.
— Боже мой, никой ли не чу изстрелите? — попита той, като влезе при нея.
Тя поклати глава. Старецът отиде до леглото, наведе се и я погали по гърба.
— Намерих кола, Пат…
— Първо махни трупа отдолу. Не мога да го гледам! — изплака отчаяно тя.
Джерико се изправи.
— Ще го отнеса обратно в обора — каза той и излезе.
Тя го чу на долния етаж. Изглежда теглеше мъртвия през салона към задната врата. Отново й прилоша, но в стомаха й вече нямаше нищо.
— Хайде, стани! — каза изведнъж Джерико съвсем близо до нея.
Пат се стресна. Нима беше заспала? Скочи от леглото. Джерико побърза да я подкрепи.
— Само да знаеш как изглеждаш! — каза укорително той. — Би трябвало да си легнеш.
Тя го отблъсна и се наведе да си вземе револвера.
— Нямам вече патрони.
Джерико бръкна в джоба на якето си и й подаде цяла кутия. Тя я взе и се усмихна с благодарност.
— Много си мил, Джерико!
Той шумно преглътна.
— Да знаеш само колко съжалявам, че не ти подхождам по възраст — отговори развълнувано старикът.
Пат протегна ръка, докосна с върха на пръстите си брадясалото му лице и го погледна нежно в очите. После тя бързо мина покрай него и заслиза надолу по стълбите. Джерико тежко я последва.
Двуколката, открит файтон с два коня, стоеше пред задната врата. Джерико отвори вратичката. Пат се качи и изтощено се отпусна на меката седалка. Той седна на капрата и посегна към юздите и камшика. Лицето му беше по-мрачно от всякога.
Двата кафяви коня бързо препуснаха.
8.
Пред очите на Ласитър всичко плуваше в мъгла. Този черен кучи син пак идваше! Но този път щеше да го посрещне както подобава. Междувременно беше разбрал, че старият негър му дава все нови и нови дози отрова, за да го подчини напълно на волята си. Какво ли го беше забавило? Този път дойде с два часа закъснение.
Умът на Ласитър работеше прецизно и остро. Най-важното беше, че от половин час можеше да се движи целенасочено.
Негърът спря на вратата, огледа се и запали свещ. Подържа на пламъка връхчето на иглата и после я потопи в нещо като восък. Чу се съскане, издигна се пара. Негърът се изправи и тръгна към Ласитър. Очите му диво блестяха.
Ласитър напрегна всички мускули. Нямаше намерение да го убива, но не искаше и да умре. А този черен дявол този път щеше да му даде смъртоносна доза отрова! Поне така беше обещал Джери Грей при последното си идване, когато не чу от устата на Ласитър нито дума за това кой го е изпратил в Грийн Ривър.
Чернокожият спря до постелята му, като държеше иглата в дясната си ръка.
Ласитър се изви настрани, закачи се с единия си крак за шията му, а с другия го ритна силно в корема така, че негърът се сгърчи и се строполи на земята. Иглата описа широка дъга и падна върху утъпкания под на къщата. Ласитър видя за пръв път, че тя има дълга дървена дръжка.
Чернокожият се надигна и се опита да се добере до нея, но вторият ритник на Ласитър окончателно го обезвреди.
Успехът сякаш даде сили на Ласитър и той се почувствува много по-добре. Беше му ясно, че трудното предстои. Стана и погледна към падналия старец. Той не беше въоръжен, но поне иглата беше тук. Ласитър я вдигна от земята.