Знаеше, че не е в града, а в някаква далечна къщурка на брега на Грийн Ривър. Тук беше и Джери Грей с цяла дузина свои хора. Непрекъснато го разпитваха, за да разберат кой го е изпратил.
Джери Грей имаше дълго да чака за отговор!
Ласитър се плъзна към вратата и безшумно я отвори. В коридора на една пейка седеше пазач. Беше обърнат с гръб към него. Ласитър се протегна и го убоде с иглата по тила. Беше все едно ухапване от комар. Мъжът усети пробождането и помисли, че го е ухапал комар, затова се плесна с ръка отзад, за да убие насекомото. След секунда обаче се вцепени и рухна на земята. Пейката се преобърна с гръм и трясък. В къщата обаче никой не помръдваше. Никой нищо не беше чул.
Ласитър отиде при пазача и се наведе да вземе пушката и револвера му. В този момент отвън влезе Фентън Труман, най-довереният човек на Джери Грей. Той се спря за миг на прага, заслепен при прехода от яркото слънце в тъмната къща. Забеляза някаква фигура, но не можа да я познае.
— Свърши ли с него? — попита той и в същия миг забеляза заблудата си. Мъжът пред него съвсем не беше старият африканец. Беше Ласитър. Труман видя и пазача да лежи на пода. Бърз като светкавица, той посегна към револвера.
Ласитър не беше въоръжен. В ръцете му беше само иглата. Хвана я зад отровния връх и я метна като копие срещу исполинското тяло на противника си. Иглата улучи Труман право в гърдите. Великанът изобщо не усети болка, но тялото му моментално реагира на отровата. Той беше извадил револвера от кобура си и се опита да се прицели в Ласитър, но движенията му ставаха все по-бавни, докато накрая спря с вдигната ръка. Секунда, две, и Труман се строполи по лице на пода.
Сърцето на Ласитър лудо биеше. Той се наведе и взе пушката и револвера на пазача. Пушката беше заредена. С две крачки се озова до вратата, отвори я и стреснато се дръпна назад.
Къщата беше на около 200 ярда от брега. До него, на една стара ладия, се бяха събрали Джери Грей и хората му, заедно с конете си. Те бяха готови за тръгване. Всички гледаха към къщата. Ласитър светкавично дръпна вратата, макар че вече беше късно. Изтрещяха изстрели. Чуха се крясъци.
Ласитър се върна обратно в стаичката, в която беше лежал толкова дълго време. Капаците на прозорците бяха затворени. Само през цепките на дървото в стаята проникваше дневна светлина. Ласитър се засили, сви глава между раменете и обърна дясното рамо напред. Стъклото се пръсна на хиляди парченца, капаците се разтвориха и Ласитър излетя навън като от катапулт.
Приземи се във високата трева, претърколи се няколко пъти и се скри в гъстия храсталак. Старата къща беше на края на гората. Само на сто ярда оттук теренът се изкачваше стръмно нагоре. Ласитър скочи на крака, скри се в гората и бързо тръгна нагоре по стръмния склон между стеблата на големите дървета. Дишаше тежко и с усилие си поемаше дъх.
Никакъв ездач не можеше да го последва.
Когато чу зад себе си гласове, той се обърна и се прислони зад един пън. Хората на Джери Грей заобиколиха къщата, някои изскочиха от прозореца. Те безпомощно оглеждаха пищната зеленина наоколо, без да могат да открият из нея кучия син, който допреди секунди смятаха за мъртъв.
Ласитър просто го засърбяха пръстите да даде един залп с уинчестъра, но потисна желанието си, обърна се и продължи да се изкачва. За да претърсят всичко, бандитите се разделиха на две части. Обаче Ласитър вече не ги виждаше. Храсталаците между високите дървета скриваха всичко от очите му. Той продължи да тича нагоре, докато дъхът му спря. Напълно изтощен, коленичи и се отпусна в тревата. Кръвта шумеше в ушите му. Дълго време не чуваше нищо, освен собственото си пресекливо дишане. Дрехите му бяха мокри от пот.
От преследвачите нямаше и следа.
Пръв се възстанови разумът му и той си каза, че трябва да продължи пътя си, защото сигурно щяха да открият следите му по меката горска почва. Но мина доста време, преди да намери сили да се изправи. След около сто ярда стигна до някакво сечище. Там се бяха изправили четирима от хората на Джери Грей! Те се оглеждаха и вероятно чакаха другарите си. Беше твърде късно за отстъпление, тъй като те го видяха в същия миг, когато и той ги забеляза.
Разстоянието между тях беше около двадесет крачки.
С двуцевката си щеше за един миг да изпрати в ада цялата тази банда! Но му я бяха отнели. Сигурно негърът я беше взел. Този черен гарван беше изпразнил и всичките му джобове.
А мъжете срещу него не бяха тръгнали само да го хванат. Щом го срещнеха, щяха да го убият. Нямаше друга възможност. Но и Ласитър не възнамеряваше да прави компромиси. С готова за стрелба пушка, той се обърна към тях. Веднага изтрещя първият изстрел. Така мъжете станаха с един по-малко, още преди да извадят револверите си. Ласитър успя да простреля още един от тях, преди да прозвучат първите им изстрели. Той отскочи далеч встрани, стреля трети път и се претърколи още по-нататък.