Третият куршум също улучи право в целта.
Раненият рухна на земята с подкосени крака. Четвъртият, останал сам, стреляше непрекъснато и крещеше като луд. Ласитър улучи и него. Мъжът разпери ръце, револверът излетя от ръката му, той падна по гръб и се скри във високата биволска трева, избуяла по сечището.
Ласитър скочи на крака и се огледа. Несъмнено бяха чули изстрелите! Беше сигурен в това. Значи, трябваше да изчезне. Но в каква посока да тръгне, за да не се озове отново пред насочените дула на пушките им?
Почака малко, докато чу стъпки. Всички идваха от изток. Той се обърна и хукна в западна посока.
Скоро около него отново стана тихо.
Гората се разреди. След един час намери път, но напразно потърси табела. Знаеше само, че е някъде близо до Грийн Ривър. В каква ли посока беше градът? Трябваше да отиде при Пат. Какви ли страхове беше преживяла през това време? Ласитър не знаеше колко дни е бил във властта на Джери Грей. На дванадесети старият негър му беше подложил крак и му беше объркал сметките с проклетата си игла. Коя ли дата беше днес?
Той реши да тръгне на север. От едната страна на пътя растяха върби и имаше елхови храсталаци. Ласитър тръгна покрай тях, за да може бързо да се прикрие, ако се наложи.
Вървя повече от час, когато срещу него се показа файтон с два коня. Ласитър се скри в храстите и внимателно се вгледа в пътниците. Може би преди това колата е била спряна от хората на Джери Грей. В такъв случай беше по-добре да не се показва. Той се скри зад ствола на едно дърво, когато колата изтрополи покрай него. Но веднага скочи. На седалката седеше Пат, а старият слуга управляваше конете.
— Пат! — извика Ласитър и изскочи на пътя. Двамата учудено обърнаха глави. От изненада Джерико дори забрави да спре конете. Едва когато Пат скочи от файтона, той дръпна юздите и обърна колата.
В това време Пат се спря в разтворените обятия на Ласитър и лудо го зацелува. Но не им остана време за поздравления. Не успяха да си разменят нито дума.
— Ето ги, идват! — извика Джерико и спря до тях. — Качвайте се! Бързо!
Ласитър и Пат се отдръпнаха един от друг. Старецът посочи с камшика назад. Няколко ездачи се появиха на пътя на около 400 ярда от тях. Бяха видели файтона. Ласитър и Пат скочиха вътре. Тя се обърна към него:
— Каза ли им нещо за нас?
— Не, разбира се! Какво…
— Скрий се в сандъка! Бързо! — извика тя, обърната назад към ездачите. — А ти карай бавно, Джерико!
Тя се качи на седалката, наведе се и вдигна капака. Ласитър се поколеба малко, но все пак скочи вътре. Пат хлопна капака, а Джерико подкара конете ходом. Излязоха от сянката на върбите.
В проклетия сандък беше тъмно като в рог. Равномерното скърцане на обкованите с желязо колела беше влудяващо. То заглушаваше всички други шумове. Ласитър лежеше, свит на кълбо като таралеж в тесния сандък, здраво стиснал в ръце пушката и револвера, и чакаше някой да дръпне капака над него.
Но нищо подобно не се случи. Файтонът продължаваше да се носи с равномерна скорост. Когато най-после спря и капакът се повдигна, над Ласитър се надвеси красивото и усмихнато лице на Пат.
— Край на всичко! Вече сме в безопасност — извика тя.
Той се надигна и впи устни в нейните. Намираха се зад нейния хотел в Грийн Ривър.
Джерико остана да седи на капрата. Пат слезе заедно с Ласитър.
— Как се чувствате? — попита го старецът с обикновения си мрачен вид. Само очите му блестяха. — Бяхме тръгнали да ви освободим, но не знаехме как. Всичко стана по волята Божия!
— Чувствам се чудесно — засмя се Ласитър и хвана Пат под ръка. — Благодаря ви! Как мина срещата?
— Добре — отговори Пат. — Поздравиха ни и отминаха.
Джерико се засмя и подкара конете. Беше заел файтона и трябваше да го върне. Пат и Ласитър влязоха в къщата.
— Каза, че ще отсъстваш само два часа — усмихна му се тя, но в гласа й звучеше обвинение.
Ласитър спря.
— Коя дата сме днес?
— Седемнайсти!
— Велики Боже! — Ласитър пое дълбоко въздух.
— Разкажи ми всичко — подкани го тя.
Той сви рамене.
— Няма много за разказване. Когато отидох, Джери Грей го нямаше. Само един негър ме посрещна. Докато спокойно разговаряхме, той ме прободе с някаква игла. Оттук нататък вече почти нищо не помня. Джери Грей непременно искаше да знае по чие поръчение съм дошъл тук.