— Каза ли му?
— Мисля, че не — сви рамене Ласитър. — След като доста си поиграхме на въпроси и отговори, той реши да ме довърши. Изплъзнах им се буквално в последния момент!
— Боже мой, Ласитър! Казваш го така спокойно, като че ли…
Пат не можа да продължи.
— Накрая обаче имах късмет, че ме намерихте.
Двамата се прегърнаха и почнаха да се целуват. Малко по-късно, докато седяха заедно с Джерико в кухнята и вечеряха, двамата разказаха на Ласитър за Джорди Милър, а Ласитър повтори още веднъж историята си пред Джерико.
— Искахме да те освободим, Ласитър — усмихна се мрачно старецът. — Но не успяхме. Ти го направи преди нас.
— Ако не бяхте минали оттам, сигурно щяха да ме заловят. Без кон бях загубен в онази пустиня. Много ви благодаря!
— Не исках да кажа това — протестира старецът.
Пат го погали по ръката.
— Ласитър много добре те разбра, Джерико!
— Като се стъмни, ще взема пак колата и ще откарам Милър на гробищата. Просто ще го оставя там.
— Нека да ти помогна — предложи Ласитър.
— Не е нужно — Джерико стана и излезе от стаята.
Пат облегна ръце на масата и се наведе. Ласитър се наклони срещу нея. Двамата нежно потъркаха носове един о друг.
— Не можеш да си представиш колко се радвам, че си пак при мен — прошепна Пат с влюбен поглед.
Той посегна и я хвана за ръка.
— И аз се радвам.
— Няма какво да приказваме толкова, хайде да се качим горе.
Ласитър стана, взе я на ръце и я понесе нагоре по стълбата. Слънцето беше залязло, но навън все още не се беше смрачило.
Беше прекрасно да се отпусне отново върху мекото и топло женско тяло. Той я държеше здраво в обятията си, сякаш никога нямаше да я изпусне.
Късно през нощта Ласитър запали една свещ. По едно време Пат се отдръпна от него и рече:
— Много мислих, скъпи. Мъжът ми е мъртъв и никой не може да го съживи. Дори и да убия Рой Джордж, каква полза от това? Затова стига вече! Да се махнем оттук. Отведи ме някъде далеч, където цари спокойствие, и живей с мене там. Моля те!
Ласитър се обърна настрана и я погледна в лицето.
— Не мога, Пат!
— Знам, ти си полицай. Но винаги ли ще останеш такъв?
Той нежно очерта с върха на пръстите си контура на лицето й, веждите, носа, устните и зъбите.
— Прекрасно момиче — промълви той. — С хубави очи, хубаво носле, бели зъби и сладки като мед устни. Хубаво момиче…
Пат мълчаливо се вгледа в очите му и се усмихна. Той отново се наведе над нея и тя разтвори бедра, но тихо каза:
— Това обаче не е отговор на въпроса ми.
Ласитър я прегърна и започна бавно да се движи върху нея.
— Няма отговор на такъв въпрос.
Тя затвори очи и въздъхна. Мина обаче доста време, преди Ласитър да я накара да се задвижи в неговия ритъм.
9.
Джери Грей сърдито остави чашата кафе на масата. Появата на Фентън Труман в кантората развали апетита му.
— Изглеждаш така, сякаш са те прекарали през изстисквачка за дрехи, Фентън!
— Точно така се чувствувам — отговори дрезгаво великанът.
— Седни!
— Благодаря ви, сър! — Труман седна на масата срещу него.
— Искаш ли да хапнеш нещо?
Фентън Труман поклати глава.
— За бога! Не разбирам как оня тип е издържал няколко дни с тая отрова в тялото си.
„Оня тип“ беше Ласитър.
— Не ми напомняй за тоя кучи син — ядоса се Джери Грей. — Никога не съм предполагал, че един мъж може да ме държи толкова време в напрежение.
— Още ли го търсят?
Джери Грей кимна.
— Само един е останал тук като лична охрана.
— Мислите ли, че Ласитър ще се появи отново тук?
Джери Грей сериозно го изгледа.
— От това копеле всичко може да се очаква.
Русият великан сурово се изсмя.
— Ако не го заловим днес или утре, по-добре е да събера парите — произнесе горчиво Джери Грей.
— Мислех си, че Брикс ще се справи…
— Можеш ли да претърсиш целия град и да намериш следа? — защити цветнокожия следотърсач Джери Грей.
— Искате да кажете…
— Да! Тоя негодник се е върнал в Грийн Ривър и е бил тук през цялото време. Освен в дните, когато беше в наши ръце. Но и аз сгреших. Още когато се върнахме и го намерихме полумъртъв в кантората, трябваше да накарам Спади да го умъртви окончателно. Сега негодникът изчезна, а аз все още не знам кой го е изпратил.
На вратата се почука и в кантората влезе Лари Стентън.
— Нося ви страхотна вест, сър! — изпъчи се той.
— Интересува ме само Ласитър.
Мъжът се приближи.
— Точно за Ласитър се отнася, сър. Или поне така изглежда. Намерихме Джорди Милър…