— Но аз говоря честно!
— Да, сега сте честен! — засмя се Ласитър. — Докато усещате дулото в ребрата си. Но само да изляза оттук и ще промените мнението си.
— Не, няма!
— Дадох ви шанс. Щом не го взехте насериозно, сега ще си теглите последствията. Викнете някой от хората си!
Ласитър отвори вратата и излезе с Джери Грей в коридора. За да не изплаши гостите на хотела, тръгнаха към задните стълби. Там ги посрещна Лари Стентън. Той понечи да се махне, но Джери Грей го повика. Ласитър облегна гръб на стената, притисна до себе си Джери Грей и опря револвера под брадата му. Стентън колебливо се приближи и спря на три крачки от тях.
— Лари, Фентън трябва да събере сто хиляди долара — каза тихо Джери Грей. — Нали виждаш, че съм в ръцете му. Ласитър, къде да донесат парите?
— В старата къща на салджията!
Джери Грей изненадано се извърна. Стентън също се стъписа.
— Но трябва да дойде сам — допълни Ласитър. — Иначе мистър Грей ще отплува надолу по Грийн Ривър с лице във водата.
Джери Грей отново се обърна към своя човек:
— Кажи го на Фентън. Щом донесе парите, аз съм свободен. Ласитър обеща да ме пусне.
— Колко часа е сега? — попита Ласитър.
Лари Стентън извади джобния си часовник.
— Три!
Ласитър кимна.
— След 24 часа при старата къща!
Лари прибра часовника си.
— Всичко ще предам, Фентън Труман ще уреди нещата.
— И не се опитвайте да хитрувате — предупреди Ласитър. — Иначе ще нахраня рибите с вашия началник.
— И това ще му предам.
— Без трикове! — каза Джери Грей. — Със сигурност ще ме пуснат при старата къща.
— Ще информирам Труман много точно, сър.
— Хайде, тръгвай! — подкани го Ласитър. Лари Стентън бързо се обърна и заслиза надолу по стълбата.
Ласитър почака малко, огледа се внимателно и двамата тръгнаха надолу.
— Моите хора също ще бъдат честни — увери, го Джери Грей.
— И аз се надявам — заради вас — отговори равнодушно Ласитър и двамата заслизаха по тясната стълба. Не се виждаше жив човек.
Излязоха през задната врата на големия хотел. Никой от хората на Джери Грей не се опита да им попречи, още по-малко пък да стреля в гърба им.
Двамата преминаха през съседния имот и по една тясна уличка стигнаха старата дъскорезница. Очите на Ласитър оглеждаха навсякъде. Никой не ги преследваше.
Зад дъскорезницата ги очакваше Пат заедно с Джерико, файтона и кафявия жребец на Ласитър, завързан зад него. Джери Грей не каза нито дума, когато се качиха във файтона, но погледите, които мяташе към красивата жена и мрачния старец, бяха достатъчно красноречиви: „Чума да ви тръшне дано! В ада да горите!“ — говореха очите му.
Излязоха от града и потеглиха на север, а къщата край сала се намираше южно от Грийн Ривър. Караха по шосето. Джерико държеше юздите. Ласитър и Пат непрекъснато се оглеждаха. Никой не ги следеше. Не се виждаха и въоръжените мъже на Джери Грей, които претърсваха околностите. Наоколо беше пусто.
Ласитър и Пат се държаха за ръце и се поглеждаха влюбено. Пат беше щастлива, че е отново с любимия си. Красивите й очи блестяха.
Когато видяха пред себе си върха на Блек Бът, Джерико отклони файтона от шосето и го подкара по тесен горски път, който рядко се използваше, и затова беше гъсто обрасъл с трева. Той водеше към ранчото на Лоланд. Преди войната го бяха нападнали индианци и бяха избили всичките му жители. Само жилищната сграда и големият зимен хамбар бяха пощадени от огъня. След войната там се засели бивш кавалерийски офицер от южните щати и поживя известно време сам. Той пък беше убит от някакъв скитник. След това вече никой не се заинтересува от това ранчо.
Джерико добре познаваше историята на ранчото, тъй като произхождаше от тези места. Само на половин миля оттук течеше Прайс Крийк. Тя се вливаше в Грийн Ривър на десет мили южно от ранчото. С лодка се стигаше за пет часа при старата къща на салджията, дори ако се остави да я бута само течението. От две години насам през реката беше построен мост и затова салът западна.
Джерико вкара конете в големия зимен хамбар, за да не се вижда файтонът. Всички слязоха. Докато той разпрягаше конете, Ласитър и Пат отведоха Джери Грей в къщата за прислугата, която се състоеше от две спални и четири допълнителни помещения. Затвориха го в стая без прозорец, за да не може да избяга. Ласитър намери стол и го препречи през бравата. Хич не му се искаше да стои цяла нощ на пост пред вратата. Умът му беше другаде. По време на пътуването Пат се беше сгушила в скута му. Стройното й тяло и уханието на косите й силно го възбудиха.